Днес по него са полудели доста хора по света. От Щефи Граф до Деми Мур – световните звезди се кълнат в любов на този мъник!
През деветдесетте години на нашия век изглежда настъпи ерата на този „дребосък“. Много актьори, писатели, спортисти и модни дизайнери от световна величина отглеждат йоркшир териери.
Жан-Пол Белмондо и съпругата му Натали почти не се разделят със своите кучета Майя и Калипсо, които не се притесняват от фотографските светкавици при тяхното появяване.
Певицата Марая Кери живее със своята Джинджър, любимото й женско „йорки“.
Независимо от късите си краченца, чаровният Роланд пробягва понякога километри по брега на океана заедно с тенис звездата Аранча Санчес.
Малкият йоркшир на Щефи Граф я придружава дори до Ню Йорк на състезанията по тенис, докато големите й кучета – боксерът и овчарското куче, остават вкъщи.
Холивудската кинозвезда Деми Мур също отглежда йоркширски териер.
Йоркшир териерът днес наистина май е „топмоделът“ между кучетата – често той носи червена фльонга и обича да го „придвижват“ в луксозна чантичка или в лимузина.
Защо доста хора са се побъркали по този джафкащ дребосък?
Може би защото е толкова малък, но въпреки това – страшно симпатичен и бдителен!
Той може да придружава стопаните си навсякъде – в ресторант, при пътуване, на изискано събиране. Кучето не поставя никакви особени изисквания и живее щастливо и в тясно жилище.
Къде е родното място на знаменития „йорки“?
Породата започнала да се оформя преди около 100 години в областта Йоркшир, Англия. И до днес не е ясно точно кои породи са в основата и. Специалистите смятат, че йоркшир териерът е резултат от кръстосване между изчезналия вече клайдесдейлски териер, блек енд тен териера, скай териера, малтезера, денди даймънд териера.
Винаги ли са били така дребни йоркширите?
Не, първите екземпляри не са били такива джуджета, но постепенно се смалявали, следвайки капризите на селекционерите.
Според днешния породен стандарт, установен в Англия, теглото на кучето не трябва да надвишава Зкг (+150г), а височината при холката не бива да надвишава 21-22см. Ушите се изправят след десетата седмица. Косменото покритие на този териер трябва да блести като коприна, а главата и крайниците да са в златист тон. Тялото на кучето е с удължен формат, подобно на повече¬то дребни териери.
Защо много често главите на йоркширите са украсени с червени панделки?
Очевидно този цвят хармонира с окраската им, а и е сигурно, че без тях дългите косми ще висят над черните като копчета очички. От друга страна, стопаните искат да покажат своите любимци в най-добра светлина и да привлекат погледите на публиката. По време на кучешките изложби снопчето от косми над челото се завързва отзад.
Аристократичният начин на живот предразполага към ленност, но йоркширите не са мързеливи. Техният темперамент обикновено се описва като „пламенен и закачлив“. Те се считат за добри пазачи и са доста смели и предани.
Стопаните полагат особени грижи ежедневно за това капризно куче, защото иначе косменото покритие става чупливо и губи блясъка си.
Особености на йоркширския териер
Интересно е, че малките в кучилото на йоркширеца първоначално са черни на цвят и притежават само над очите и по крайниците отличителните златисти знаци.
Представителите на тази порода обикновено са на второ място в състезанията за най-дребно куче (веднага след чихуахуа), но когато става дума за най-обичан „дребосък“, те заемат обикновено първите места.
Известният остър характер на териерите при тази порода е „скрит“ от дълго и фино копринено покритие. Въпреки че йоркшир териерът е предпочитано „будоарно“ куче, в стогодишната му история има неясноти. Както споменахме, най-правдоподобна изглежда версията, според която в миналото бедни шотландски работници, търсещи работа в предачниците на Йоркшир, са довели със себе си най-различни породи териери, които били кръстосвани с местни породи (напр. дългокосместия териер от Лийдс). Породата е регистрирана през 1886 година.
Отначало „йорки“ бил доста по-едър, но постоянното подбиране на най-дребните екземпляри довело до днешния екстериор на кучето. Интересно е, че в миналото йоркширът бил отглеждан като ловец на мишки заради качествата си. Той е смел, не се притеснява от по-едрите кучета и от нападатели. Този дребен и гръмогласен домашен любимец е отличен пазач – изключително сигурен в себе си.
