Шелти Sheltie sheepdog
Наименованията в заглавието означават само едно – прелестно малко дългокосместо куче с тясна и удължена муцуна, с клепнали върхове на ушите и опашка с дълги косми. Височината при холката за мъжките шелти е около 37,5см, а при женските екземпляри тя се движи около 35см. При тази миниатюрна порода са нежелателни отклонения във височината по стандарт с повече от 2,5см.
Шелти има дълга глава с плоско теме, което се стеснява напред към очите, а стопът е слабо изразен. Силната, добре заоблена муцуна също се стеснява към носа, бузите са плоски и сухи, а челюстите са доста силни. При породата шелти се изисква пълна ножицовидна захапка. Носната гъба на това куче е черна на цвят.
Шелти притежава тъмнокафяви очи, но при синьомраморните екземпляри се допуска и син цвят на очите, които са с бадемовидна форма. Ушите на това много симпатично куче са малки, високо поставени и стърчат, като само връхчетата им са клепнали напред.
Миниатюрното коли притежава мускулест врат, украсен с гъста грива. Тялото е сравнително дълго, с равен гръб. Бедрата на шелти са силни, гръдният кош е дълбок, а опашката е дълга и високо поставена.
Крайниците са прави и с добре развити кости. Задните са много мускулести, с добре изразено коляно и скакателна става. Лапите са овални, със затворени пръсти и здрави възглавнички. Характерен за косменото покритие на шелти е дългият, равен и твърд надкосъм и финият, къс и много гъст подкосъм. Гривата е изключително гъста, а космите на челото, муцуната и по края на лапите са по-къси.
Породата шелти съществува в следните окраски:
1. Едноцветна – чисти цветове от светлозлатисто, чак до наситено махагоново. Всички цветове трябва да са наситени, а сивият и вълчосивият са нежелателни.
2. Трицветна – черно, на светли петна.
3. Блу мерл – ясен сребърносинкав цвят, с пръскано черно и „мрамориране“. Не е недостатък присъствието на петна, ако не са черни. В цялостния облик трябва да преобладава синьото, а ръждивите нюанси са недопустими.
4.Черно-бяло – оцветяването е черно, на бели петна.
Белите петна могат да се появят, освен в този вариант и при другите видове окраска по главата, по гривата, на гърдите, по края на опашката и крайниците. Съществуването на тези петна е „добре дошло“ при всички изброени варианти, освен при ВТОРИЯ. Ако обаче тези петна липсват, това не се смята за недостатък. Изключително нежелателни са белите петна по тялото.
Породата шелти би трябвало да е резултат от кръстоска на феноменалното бордер коли със северни кучета, които преди много години били докарани на Шетландските острови от китоловци. Подобно на повечето тамошни животни и шелти са миниатюрни създания. Техният размер е идеален за овчарско куче, пазещо местните овце-джуджета.
През 1909г. развъдчиците създали клуб в Леруик, който бил наречен „Шетланд коли клуб“. Те искали да „произведат“ миниатюрно коли, но това намерение срещнало съпротива от страна на селекционерите на „голямото коли“, главно заради това, че екземплярите от новата порода били с доста неустановен екстериор в началото. По тези причини кучето шелти било признато едва през 1914 г.
По родните си краища тази порода е много разпространен домашен любимец, но въпреки това не е толкова популярна, колкото коли. При шелти се забелязват повтарящи се проблеми по отношение на големината и затова оценяването на породата е под строг контрол. Всеки сантиметър в повече се наказва с по-нататъшно изключване от селекцията.
Като се има предвид дългата космена покривка, грижите за шелти са сравнително повече – всеки ден тя трябва да се четка и няколко пъти седмично да се реши. Темпераментът на това куче изисква много движение през деня.
