BIGtheme.net http://bigtheme.net/ecommerce/opencart OpenCart Templates
Начало / Кучета / Произход на кучето

Произход на кучето

Родина и произход на кучето

Първото куче - HespercyonНай-ранната история на кучето, преди то да стане домашно животно, започва вероятно в периода между еоцена и олигоцена, т.е. преди около 40 милиона години, когато поради затоплянето на планетата се увеличава броят на млекопитаещите, което води до появата и на месоядните хищни животни.

Останки от най-ранното истинско куче (Hesperocyon) са открити в олигоценните пластове в Северна Америка. То е било дребно животно и е приличало на пустинната лисица. Друго примитивно куче (Cyndictis) с големина на лисица се е срещало през късния олигоцен. То е имало петпръстни лапи и вероятно обърнат пръст, подобен на палец. Постепенно са се появили и по-големи и смели кучета, способни да ловуват на открито, отколкото да се движат и крият из горите.
Одомашняването на кучето започва отпреди 15 000-12 000 години. Толкова стари останки са открити в Северен Израел и в една пещера в Ирак. Останки от малко по-късни древни кучета са намерени на такива отдалечени едно от друго места, като Айдахо (САЩ) и Йоркшир (Англия), както и в Швейцария, Дания и Турция, отпреди приблизително около 8000-10 500 години. След като били изобретени лъкът и стрелата, човекът започнал да ходи на лов на по-големи разстояния и да ползува кучето за свой помощник.

Произходът на домашното куче (Canis caniliaris) е предмет на много спорове между учените, които все още не могат да стигнат до общо становище по въпроса за директните му предшественици. Съществуват няколко теории за произхода на кучето. Според нас от тях прародител на днешното е било предполагаемото „диво куче“, от което не са намерени останки. Допуска се също, че днешното куче води началото си от Динго, но по мнение на много изследователи то е само форма, която се е появила в резултат на повторно подивяване на домашното куче.
Много изследователи, в това число и Чарлз Дарвин, смятат, че кучето произхожда не от един вид и дори не от два вида, а от няколко вида вълци и чакали.
Днес, основавайки се на резултатите от многобройните си изследвания, учените поддържат мнението, че само вълкът е прародител на домашното куче. Що се отнася до чакала, той толкова много се отличава от вълка и кучето, че се изключва от списъка на предполагаемите прародители. В подкрепа на теорията за произхода на кучето от вълка се привеждат и редица общи характерни черти в поведението на двата вида. Така например кучето и вълкът вият и лаят, преди да легнат на земята, те извършват няколко кръгови движения, вдигат един от задните си крайници по време на уринирането и др. Чакалът вие и лае не така, както кучето и вълка, а освен това, за разлика от тях той не проявява стремеж за обединяване в семейни групи, а обикновено живее на двойки.
Най-разпространеното мнение днес е, че четири различни семейства вълци са дали началото на всички известни в наши дни породи кучета. Съвременните кучета могат Да бъдат групирани по следния начин: Шпиц и неговите варианти — коли и териери — водят началото си от сивия северен вълк; групата Динго идва от плоскостъпалния азиатски вълк; висококракият роднина на азиатския вълк е родоначалник на кучето от типа на хрътките; всички ловджийски кучета вероятно произхождат от дългокосместите вълци от Китай и Тибет.
Майка вълчицаРазпространено е мнението, че одомашняването е станало на базата на взаимна връзка, тъй като и човекът, и кучето са ловували едни и същи животни и първоначално кучето е използувано като естествен партньор в лова. Хората бързо са осъзнали, че съжителствуването им с вълците има своите преимущества и за двата вида. Те са използували възможностите на вълка да преследва, да загражда и залавя Животните, да обикаля около лагерите им и да обира остатъците от храната. Както човекът, така и вълкът или кучето, са действували на групи и са формирали еднакви системи на базата на семейните групировки.
Друга теория за одомашняването на кучето предполага, че по време на лов са били залавяни малките на вълка и са отглеждани като домашни животни в лагерите на човека. Малко трудно е да възприемем тази теория, тъй като тогава храната е била съвсем оскъдна, за да може да се заделя и за такова непродуктивно животно като кучето. Тази теория обаче се подкрепя от интересна находка в Израел, където при разкопки е намерен скелет на малко животно, закриляно от човешка ръка. Това позволява да се допусне, че съжителството между кучето и човека продължава повече от 12 000 години. Ако тази теория е вярна, то може да се поспори върху това, че работният потенциал на кучето е използуван едва след като то е станало верен приятел на човека.
Съществува още една теория за произхода на кучето, която заслужава внимание. Според нея най-напред то е било използувано от човека за пазач благодарение на превъзходно развитото му обоняние, с което то е улавяло наближаващата опасност.

След успешното одомашняване човекът започнал да създава различни породи кучета с желани от него качества. Намерените предмети при археологически разкопки дават представа как е използувано то през по-ранните епохи. В една пещера в Пиренеите рисунки от палеолитни времена показват хора и приличащи на вълци кучета в ловна сценка. Римляните, асирийците и гърците са ги отглеждали не само за лов, но са ги използували и по време на война за прогонване на противника. Необходимостта от преследване на бързоногите диви животни в Египет е наложила отглеждането на кучета, които са тичали много бързо и са имали остър слух.

Служебните кучета са създадени доста по-късно. Тези животни са използувани за охрана на крепости и дворци, а много след това — за свързочна, полицейска и медицинска работа. По време на Испанско-френската война през 1892 година в сраженията при Валенсия испанските войски разполагат с 4000 служебни кучета.

Вижте също

Куче порода Мопс

Мопс

Какво трябва да знаем за породата Мопс? Породата Мопс се счита за една от най-старите ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *