BIGtheme.net http://bigtheme.net/ecommerce/opencart OpenCart Templates
Начало / Кучета / Обоняние и слух на кучето

Обоняние и слух на кучето

Мирис и слух на кучето

Обоняние

Обоняние на кучетоВръзката на кучето със заобикалящата го среда зависи от това, как то възприема света наоколо със сетивните си органи и от възможността му да реагира на информацията, която получава. Тези способности варират в зависимост от възрастта и породата.
Всички опити досега са показали, че най-силно развитото чувство при кучето е способността му да помирисва, т.е. неговото обоняние. То е толкова остро, че понякога може да се породи съмнение, че това е възможно в действителност. Без да съществуват точни доказателства, предполага се, че в еволюционно развитие обонянието му се е усъвършенствало до такава степен, че благодарение на него загубеното куче може да намери своя дом на изключително голямо разстояние. Доказано, е, че то може да открие миризмата на оцетна киселина в много ниска концентрация – една капка киселина в 1000 литра вода, а дори и ако една капка от този разтвор се постави в нови 1000 литра.
Органът на обонянието се намира в носната кухина, която е началната част на дихателния път. В неговата задна горна част, покрита от лигавица, се намират клетките на обонянието. В носната кухина има редица прегради, изтеглени от външните ноздри назад до хоаните.
При кучетата, които се хранят с много топла храна, загряваща носоглътката, с течение на времето се нарушава нормалната функция на клетките на обонянието. Някои от тях загиват, а други се увреждат и стават слабо чувствителни към различните миризми.
Успехите при използването на кучето със служебни цели и за лов в голяма степен зависят от остротата на неговото обоняние. То улавя такива микрочастици и молекули на миризмите, които понякога са недостъпни за съвременните технически анализатори.
Количеството на клетките, които възприемат ароматите, е различни при отделните породи. Така например източногерманската овчарка има около 225 милиона обонятелни клетки, бастетът – около 125, а фокстериерът – 147, докато у човека има само около 500 000 обонятелни клетки.
Доказано, е, че обонянието на кучето е особено чувствително към миризмите на мастните киселини. Тях те могат да усетят в концентрация един милион пъти по-слаба от тази, която може да долови човекът. Това дава възможност на специално обучените кучета да намират собственика на даден предмет или да открият следите на лице, само след помирисване на негова, макар и стара дреха. С голям успех те откриват местата на изтичане на газ от находища или газопроводи, на мини по време на война, на наркотици. Така, че кучето не е само безкористен приятел на човека, но и негов незаменим помощник.

Слух

Слух на кучетоВ живота на кучето органите на слуха заемат особено важно място. Строежът на вътрешния орган на слуха им е аналогичен на този при другите животни. Външните органи(ушите) – звукоуловителите – при кучето имат различна форма, големина и постановка. Те са подвижни и могат да се насочват по посока на източника на звука. В кожата на слуховия канал се намират мастни жлези, които отделят ушни мазнини.
Слухът на кучето е много силно развит. Неговите органи за чуване възприемат звуци с честото до 90 колебания в секунда, докато за нас те са 60 и разграничават тонове с разлика във височините 1/16. Кучето улавя слаб шум на разстояние 24 метра, а човекът само на 3-4 метра. То може да чуе дори звуци, които за нас в границите на ултразвуковите трептения. Това дава възможност на дресьорите да използват ултразвукови свирки, с които да дават заповеди от разстояние, без да се чуят от публиката.

Вижте също

Куче порода Мопс

Мопс

Какво трябва да знаем за породата Мопс? Породата Мопс се счита за една от най-старите ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *