бебе померан

Ще си вземаме куче… как да изберем порода?

Вече сте решили да се отдадете на грижата за домашен любимец – куче. Знаете естествено, че има много различни породи, които освен по външен вид се различават и по характер, цели за отглеждане, отношения с други животни и с човека и т.н. Идеята на този материал е да ви въведе в спецификите на най-разпространените породи кучета, а решението на коя ще се спрете е изцяло ваше.

Йоркширски териер – какво е добре да знаем за породата

Сладкият мъник е прочут със своя любвеобвилен и жизнерадостен характер, както и със силно развитото си чувство за собственост. Ето с какво породата се отличава в пъстрия кучешки свят:

1. Козината на йоркширския териер не пада, а расте. Освен това структурата на косъма се доближава до тази на човешкия, поради което тези кучета са подходящи за алергични хора и астматици. Козината обаче изисква специални грижи – без редовно миене и рeсане рискувате вашия сладур да се превърне в сплъстена топка. Ако не искате да го решите често, тогава е добре да го подстригвате.кученца йоркширски териер

2. Йоркитата обичат комфорта, радват се на гушкане, обожават да се свиват между меки възглавнички, могат да съжителстват с други домашни любимци, нямат нужда от дълги разходки и не заемат много място. Те не обичат студа и дъжда, така че не се учудвайте, ако кучето ви не иска да излезе навън през зимата. Като цяло териерите са идеални за отглеждане в апартамент.

3. Поради деликатността на породата обаче е добре винаги да сте нащрек относно нараняването на кучето. У дома има много заплахи: да седнете върху него, докато се е сгушило в завивката; то да скочи от ръцете ви или от ръба на дивана и да се самонарани. Що се отнася до разходките на открито, там нещата са още по-сериозни. Хубаво е да водите винаги вашето йорки на каишка, за да го контролирате напълно. По-големите кучета могат да прекършат гръбнака на този мъник. И именно поради крехкостта си, йоркширският териер не е подходящ за деца. Освен, че хлапетата могат да наранят неволно кученцето си, йоркитата се стресират от силни гласове, бързи движения и този техен стрес може да ги принуди да прибягнат до отбранително ухапване.

4. Йоркширският териер е енергичен и любознателен, и е добре да се среща с други хора, да вижда необичайни гледки и да чува различни звуци още от най-ранната си възраст. В противен случай рискувате да съжителствате с доста писклив миньон, което може да бъде изнервящо. Много е важно да научите кучето си да ви уважава – когато кажете „Не!”, то да спре да лае.

5. Обърнете сериозно внимание на здравето – представителите на тази порода често страдат от чернодробна цироза, проблеми с коленните стави, ниска кръвна захар и очни заболявания.

Ако искате вашето йорки да живее дълго, осигурете му здравословен начин на живот, което включва чести посещения при ветеринаря.

Доберман – особености на породата

Ако сте решили да си вземете доберман, няма да сбъркате  – ще си имате любвеобвилен и изключително красив другар за цял живот. Доберманът се разбира добре и с деца, особено ако са израснали заедно.доберман

Но преди това се запознайте с неговите характерни особености:

Породата е селектирана в края на XIX век в Германия и е кръстена на своя създател – Фридрих Луис Доберман. Точният произход на този строен красавец не е известен. Негови братовчеди са ваймаранерът, ротвайлерът, немският пинчер, босеронът (френска овчарка) и манчестър териерът.

Външност

Доберманът е висок, строен, с хармонично тяло. Мъжките кучета достигат височина около 68 см – 72 см при тегло 34-41 кг. Женските са високи между 63 см и 68 см при тегло 27-36 кг.

Най-често срещаната окраска при доберманите е черната с ръждиви петна по муцуната, краката, корема и гърдите. Не са рядкост и червените окраски, също в комбинация с ръждиви на цвят петна. По-рядко срещани са разредените цветове, като светлобежово и синьо.

Здраве

Най-често срещаните заболявания при тази порода са кардиомиопатията („болест на сърдечния мускул“) и „синдромът на Воблер“ (стесняване на гръбначните шийни прешлени).

Кардиомиопатията се появява обикновено между шестата и седмата година на кучето и, за съжаление, няма симптоми – смъртта е внезапна.
Ултразвукът и електрокардиограмата са най-добрите тестове за ранно откриване на заболяването. Много е важно и да говорите с човека, от когото мислите да си вземете кутре, за възрастта и причините за смъртта на неговите предци, ако искате да нямате проблеми с домашния си любимец.

„Синдромът на Воблер“ засяга двигателните способности. Той може да бъде открит чрез милограма – изследване, при което се инжектира багрило в гръбначния стълб, след което вратът се снима на рентген.

Освен горепосочените заболявания, сините и червените представители на породата могат да бъдат засегнати и от кожно заболяване (алопеция), при което козината става крехка, чуплива и впоследствие опада, оставяйки голи петна по тялото. Откритата кожа става люспеста и е предразположена към бактериални инфекции, според pets.thenest.com. Лечение няма. Може да предпазите кучето си от това заболяване, като поддържате козината му в добро здравословно състояние.

Доберманът е чувствителен и към студа. Осигурявайте му топлина през зимата, за да избегнете евентуална настинка.

Характер

Доберманът е интелигентен, лесно податлив на дресировка, силен и ловък в движенията си. Той живее с желанието да служи на своя стопанин. Не се заблуждавайте от репутацията му на яростно и агресивно куче с лош нрав. Всъщност, темпераментът му е много уравновесен.

Това куче атакува само, ако чувства, че то или неговото семейство са в опасност.

Съвет: Най-напред започнете с обучение за подчинение в ранна възраст, а след това го научете да се отбранява.

Важно! Обучението трябва да е в положителна посока и да включва цялото семейство. В противен случай кучето винаги ще се опитва да доминира.

Представителите на породата са доста енергични и се нуждаят от чести и продължителни разходки.

Хъски: 4 неща, които трябва да знаете

Добре е да знаете подробности за неговото детство, за да възпитате приятел за цял живот. Защото периодът на израстването му е доста по-продължителен, отколкото този на много други породи.хъски

Емоционалното и физическо съзряване на верния сибирски другар, чиито очи са във всички нюанси на синьото – едноцветни или пъстри, може да се раздели на четири етапа:

Новородено

През първите няколко седмици след раждането кутретата не се различават особено много от другите породи. Появяват се на бял свят слепи, разчитайки на обонянието и напипването с лапички, за да намерят мама.

Между втората и четвъртата седмица очите им се отварят и те стават доста по-мобилни, а и започват да проявяват своята индивидуалност.

Как?

Някои кученца лаят, скимтят или ядат повече от останалите. Играта в котилото е важна част от този етап на развитието, тъй като тя учи на основни социални умения, което, от своя страна, е особено важно за овладяването на големи, интелигентни породи като хъскиа. Майките започват да отбиват своите рожби между четвъртата и седмата седмица от раждането, но не бива да ги отделяте поне, докато навършат два месеца.

Социализация

Между осмата и двадесетата седмица хъскитата вече са готови за нови преживявания – гледки, звуци и хора. Това е и най-подходящият момент за социализация на кучето. Тук може да има и моменти на повишен страх, което не трябва да се поощрява с действия като потупване или вдигане на палето.

Напротив – награда трябва да има всеки път, когато кучето покаже смелост, и/или играе с други хора или животни. Страхът при хъскитата може да породи агресия в зряла възраст.

Късно „детство”

През този стадий на развитие млечните и остри като бръснач зъби на кутретата започват да падат. Това се случва между третия е шестия месец. Растежът на постоянните продължава няколко седмици.

Тъй като хъскитата са по-трудни са приучаване към домашни условия, дресировката трябва да продължи и през тази фаза. Затова продължавайте да награждавате домашния си любимец, когато върши нуждите си навън!

Въпреки че малкото вече почти ще е развило своята индивидуалност, дресировката с награда ще ви помогне да възпитате послушно и спокойно куче.

И още нещо: тази порода се нуждае от много движение, имайки предвид, че е била селектирана, за да транспортира хора и товари през необятната сибирска шир. Така че ако го гледаме в апартамент, поне веднъж на ден трябва да го разхождате на режим бързо ходене или тичане.

Зряла възраст

Хъскитата забавят растежа си между шестия месец и година след раждането си. Тоест на първия си рожден ден пухкавата „топчица” най-вероятно ще е достигнала своята височина.

Въпреки това „наедряването” може да продължи до втората година, а при някои мъжкари дори до третата! Наред с физическия растеж, интелектуалното съзряване също приключва до втората годинка. По това време вече ще си имате истински зряло куче, но и тогава все още бихте могли да промените характера му чрез обучение.

И най-важното: не трябва да забравяте, че хъскито е уникално заради свободния си дух, и като всяко живо същество се нуждае от много обич и внимание.

Шар-пей: Не е за вас, ако нямате опит с кучета

Макар че има миловидно изражение, предците му са участвали в боеве

Шар пей е бойна порода кучета, селектирана в Китай преди повече от 2000 години. Името в превод от китайски означава „пясъчна кожа”, която, освен че е мека като кадифе, е и силно набръчкана. Ако към това се прибави и силно раздутата муцунка, наподобяваща пастта на хипопотам, шар пей се превръща в едно от най-сладките кучета на света.

Кой не би искал да има такъв уникат вкъщи?! Само си представете как провирате пръсти през тази сбръчкана козинка, а една смешна муцунка ви лепва целувка зад ухото…

Специфичното кожухче може и  да ви навежда на мисълта, че представителите на тази порода изискват много специални грижи, но не е така. Шар пей-ът е като всяко друго куче в това отношение и разбира се – има някои специфики при отглеждането му.

Отглеждане

Кучето ще е много доволно, ако го разхождате всеки ден за около 30 минути. Не го извеждайте обаче, когото е прекалено горещо. Шар пей-ът, като всички други късоноси породи, може да получи топлинен удар.

Козината се нуждае от редовно разресване и от не толкова често къпане. В противен случай кожата, която е склонна към алергии, ще се изсуши.
Кутретата трябва редовно да се проверяват, защото между многобройните им бръчки може да се крият опасни инфекции. Бръчиците изчезват постепенно с напредването на възрастта и остават само около муцуната.

Ноктите се режат всеки месец, защото растат сравнително бързо.

Хранене и алергии

Представителите на породата са алергични към храни, съдържащи глутен, соя и царевица. Освен това, шар пей-ът може да има проблеми и с храносмилателната система. Ако забележите, че кучето повръща или има диария, съчетана с внезапна загуба на тегло, потърсете незабавно помощта на специалист.

Здравословни проблеми

Важно е да обърнете специално внимание на ушите и очите на кучето.

Шар пей-ът е с малки, триъгълни уши, разположени близо до главата. Това пречи на въздухът да достигне до тях, което от своя страна предразполага към развитие на гъбични инфекции.
Много често тези инфекции не могат да бъдат забелязани от стопанина – изглежда сякаш ушите са мръсни, няма специфична миризма. Затова е добре да наблюдавате кучето – дали си тръска главата често и дали рови в ушите си с лапи. Освен това, почиствайте ги с влажен памучен тампон поне веднъж в седмицата.

Шар пей-ът може да развие ентропия – състояние на очите, при което миглите са извити на вътре и дразнят роговицата на окото. Понякога за отстраняване на проблема е необходима хирургическа намеса. Първите симптоми на ентропия са сълзящи очи. Ако не се излекува, ентропията прогресира до разраняване на роговицата и на края – слепота.

Внимание! Не е редно кучета с подобни проблеми да се използват за развъждане, защото се предполага, че ентропията се предава по генетичен път.

„Малките кученца, на възраст между 6 и 12 седмици, са изложени на голям риск – те могат да се разболеят бактериална пневмония“, казва американският ветеринар Джеф Вид пред pets.thenest.com.

Това се дължи на дефицита на имуноглобулин А, което е характерно за породата. Този имуноглобулин се съдържа в секретите (сълзи, слюнка) и предпазва от проникване на бактерии в организма. Ако забележите, че палето кашля или се дави, заведете го на ветеринар колкото се може по-скоро.
Изобщо късоносите породи, към които спада и шар пей-ът, са предразположени към проблеми, свързани със запушване на дихателните пътища.

Характер

Сигурно последното нещо, което ви идва на ум, когато гледате очарователната сбръчкана физиономия на пухкавото пале, е че то може да се превърне в агресивно куче с доминиращ характер.
С риск да ви разочаровам ще ви кажа, че вероятността това да се случи е много голяма – все пак този сладур е наследник на смели бойци, селектирани да помагат на човека във войни, лов на глигани, пазене на добитъка, а и за боеве с други кучета. В кръвта им е да бъдат независими,подозрителни, жестоки и много упорити.

Макар и среден по размер, шар пей-ът е добре сложено куче, със силно развита мускулатура и здрави зъби. Представителите на породата все още носят в себе си инстинкта да защитават непоколебимо стопаните си и тяхното имущество.
Гореизброените сурови черти в характера на кучето обаче не трябва да ви стряскат. Ако се социализира и дресира добре, шар пей-ът се превръща в прекрасен другар с благ нрав.

Дресировката изисква  голямо търпение и опитност от страна на стопанина. Най-добре е да започнете, докато палето е съвсем малко.

На първо място е социализацията – запознайте го с нови хора, места, животни. По този начин кучето ще разбере, че не го дебне заплаха и ще се държи дружелюбно в непознати ситуации. В противен случай рискувате да нямате други домашни любимци, включително и други породи кучета, около себе си и да не каните гости вкъщи.

Шар пей-ът е страхотно куче, което обича стопаните си. Ако бъде обучено правилно, генетично заложените сурови черти в характера му ще се стопят, отстъпвайки място на весел нрав и добронамереност.

Померан: помислете пак, ако сте с деца

померанМалкото куче с лице на лисица се отличава с ярка индивидуалност и е отличен приятел на болни и възрастни хора

Германската провинция Померания е родното място на най-малкия член от семейството на шпицовете, затова и е наречен на нея. Дори понякога го бъркат с немски шпиц, но все пак това са различни породи.

Напоследък се шири вицът, че във всеки мол всеки час може да се види поне един померан да наднича от дамската чанта на някоя шопинг маниачка, тъй като заради „джобния” си размер е удобен за разнасяне и любим на много жени.

Външност

Тази порода кучета има клиновидна форма на главата и остри уши. В лице приличат на лисици, а в тяло – на плюшени играчки и кукли-бебета. Те в действителност обаче не са чак толкова невинни – захапката на померана е много силна, а черните или бадемови очи издават остра мисъл.

Разцветката на козината може да бъде в много различни цветове: бяло, светлобежово, бежово, черно, кафяво, оранжево… Гъстите и пухкави кожухчета изглеждат трудни за поддържане, но обикновено единственото, от което се нуждаят е редовно сресване.

Характер

Помераните са интелигентни и лоялни към стопаните си. Миловидното изражение на миниатюрнитe симпатяги обаче може да ви заблуди – те са с независим дух, винаги нащрек и показват постоянно любопитство към света около тях.

За съжаление, в собственото съзнание померанът си се представя като доста по-голямо куче, отколкото е в действителност. Това понякога му дава смелост да атакува представители на доста по-големи от него породи. За щастие обаче, ако правилно се социализира с други кучета и животни, малкото сладурче обикновено не създава проблеми с комуникацията.

Макар и малък – достига най-много до 5 кг, померанът лае силно, което го прави идеален пазач. Понякога обаче той не знае кога да спре, затова е добре да ги обучите, така че да прекрати лая по ваша команда.

Грижи и възпитание

Породата не изисква прекалено големи грижи, което я прави много подходяща за съжителство с възрастни хора. Помераните са също идеални за отглеждане в апартамент. Но поради малкия си размер и лесна ранимост, те не се препоръчват на семейства с малчугани.

Добре е да сте твърди и последователни при обучението на вашия померан, защото въпреки, че е добър в научаването на трикове, ако не му покажете кой доминира в отношенията ви, рискувате да си отгледате едно доста дразнещо куче. Просто сладкото бонбонче ще заеме мястото на господаря в къщата.

Помераните имат много енергия и обичат да се разхождат. Те вървят в тръст, с гордо вдигната глава, любознателни и радостни от срещи с нови хора и гледки, а сладките им заострени нослета са винаги готови да изучават необичайни за тях миризми.

Пухкавите кучета са отлични за терапия на болни и възрастни хора, защото носят наслада и комфорт.  

Забавни, темпераментни, пълни с енергия и в същото време толкова сладки, че чак ви идва да се разплачете от умиление – такива са помераните. И ако ги дарявате с любов, тяхната благодарност към вас ще бъде безгранична.

Голдън ретривър

Кучето със златно сърце е сред най-популярните породи, но, уви, и едно от най-изоставяните! Какво трябва да знаете, за да имате винаги верен здрав и силен приятел до себе си

„Красотата на кучетата е в прошката. Няма значение колко време си грешал в отношенията си с тях, те ти прощават и продължават нататък.“

Напомняме тези думи на „говорещия с кучета” прочут дресьор Сизар Милан, защото зачестяват случаите на изоставени от стопаните си кучета, а сред тях преобладават бездомничета от породите хъски и голдън ретривър! Това е ужасно само по себе си, още повече, че ретривърът има репутация на добродушно и игриво куче – истинско приятелче!

Неговата родина е Англия и е сред най-популярните породи, класифицирани от Американския Киноложки клуб. Ако се гледа и възпита правилно, вашето куче със златно сърце ще бъде винаги щастливо и благодарно, че сте го избрали!

Хранене

Всички искаме за бебета си най-добрата храна, но купуването на истински качествени продукти може да бъде изтощително и дори непосилно на фона на постоянно изникващите нови и нови разработки. Същото е и когато говорим за храненето на малките кученца. Свикнете да четете етикетите! В своята книга за отглеждане на голдън ретривър (A Complete Guide to Raising, Training, and Caring for Your Golden) Джерилин Билакевиц изброява нещата, които трябва да търсите, когато четете хранителните етикети: цели парчета месо, повече месо и по-малко съдържание на зърно, установени източници на месо и месно брашно, консервирани с витамини Еи D (известни като смесени токофероли).

В своята книга Golden Retrievers Стрюарт Кален препоръчва малките да се хранят четири или пет пъти на ден с малки количества храна през първите шест месеца, след което да се премине към постоянно ежедневно хранене по два пъти.
Планираните хранения ще помогнат, както за по-лесното дресиране на пухкавата топчица, така и за контролиране на теглото.

Грижи за здравето

Вашето куче ще трябва да посещава редовно ветеринаря. Заведете го на лекар до 10-ата седмица след раждането, или възможно най-скоро след това. Специалистът ще направи щателен преглед, проверявайки очите, ушите, корема, сърцето и белите дробове на кутрето, както и ще обсъди ваксинациите с вас. Трябва да сте наясно дали на малкото не са му били вече някакви ваксини, преди да стане ваше!

Първата ваксина е срещу гана, аденовирус, паравирус и парагрип. Един месец след първоначалната визита ще трябва да заведете отново вашето кученце на доктор. Следват още две посещения – между шестия е дванайстия месец. След това кучето се води на профилактични прегледи веднъж в годината.

Хигиена

Малкият голдън ретривър има къса и мека като коприна козина, която обаче доста бързо достига средна дължина. Така че е хубаво, още докато е кутре, да започнете всекидневно сресване, за да може това да се превърне в навик. Когато малкото порасне, сресването вече е задължително, защото предпазва от окапване и сплъстяване на козината.

То не се нуждае от баня повече от един път на няколко месеца, освен ако не се е замесило в нещо „мръсно”. Намерете  бебешки кучешки шампоан за къпане и след това изсушавайте колкото се може по-дълго с кърпа. Ако климатът, в който отглеждате кучето, позволява, може и да не подсушавате. Използвайте сешоар само ако е настроен на най-ниска степен.

Дресировка

Голдън ретривърите са известни със своята интелигентност и любознателност. В книгата си Билакевиц обяснява, че можете да повишите обучителните способности на вашето куче чрез чести взаимодействия и стимулираща среда. Осигурете му интересни и интерактивни играчки, и отделяйте време за неговото дресиране.

Посещаването на „училище” е много ефективно и жизнено важно за превръщането на вашето пале в добре възпитано възрастно куче. Също така, то трябва да бъде ангажирано и с извънкласни тренировки. Голдън ретривърите обожават да учат!

Не бива да се забравя и че представителите на тази порода се привързват силно към стопаните си и може да страдат много, ако не получават достатъчно грижи и любов!

Вижте също

Гледане на кокер шпаньол в апартамента

Малко куче за апартамент

Съдържание1 Пудел2 Пекинез3 Мини шпиц4 Чихуахуа5 Пинчер6 Мопс7 Дакел8 Кокер шпаньол Куче в малкия апартамент …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *