BIGtheme.net http://bigtheme.net/ecommerce/opencart OpenCart Templates
Начало / Кучета / Немски шпиц

Немски шпиц

Немски шпиц German spitz

Немски шпицДнес киноложкият свят отново обръща поглед към здравия дълголетен шпиц, които беше почти забравен след Втората световна война.
Шпицовите кучета са най-старите представители на домашните кучета в Европа и в света. Намерените черепи и кости в древните селища около Цюрихското езеро били изучавани в края на миналия век от известния базелски зоолог и палеонтолог Карл Лудвиг Рютимайер. Той ги датирал към 4000 г.пр.Хр. По тях изследователят възстановил образа на куче, което нарекъл „шпиц от наколните жилища“. Големи кучета, подобни на шпицовете, можем да видим на стенни рисунки от Скандинавия до Испания и в Гърция. В различни разкопки из цяла Европа са намерени урни с рисунки на шпицове и техни статуйки. Малки и големи шпицове рисували и старите египтяни. Еламитите, народ познат от Стария завет около 3000 г.пр.Хр., носели като амулет малки златни фигурки на шпицове, за да ги охранява богинята на животните. В по-нови времена дребните шпицове били пренебрегвани от любителите и най-често на старите картини виждаме изобразени елегантните големи бели шпицове. Известният художник Гейнсбъроу на много от своите платна е рисувал белия шпиц като неделима част от английското висше общество.

Шпицът е много интелигентен и смел пазач, напълно отдаден на семейството, добър и любящ приятел на децата. Никоя друга порода не е запазила така през хилядолетията своя тип. През цялото време на съществуването си той рядко е бил ловно куче и затова ловните му инстинкти са подтиснати.

Най-старият вариант на немския шпиц е т.нар. вълчи шпиц. От него са произлезли, освен белият, черният и кафявият и чаровните дребни разновидности. Специалистите не изключват възможността за роднинство между малкия немски шпиц и дребния италианския шпиц. Първоначално шпицовете били универсални кучета-пазачи. Те доминирали в повечето немски стопанства – пазели собствеността на стопаните си, придружавали големите каруци, натоварени със стока, охранявали и товарните кораби. По-късно отделните вариации се специализирали за различни дейности в зависимост от своята големина. С товарните кораби немският шпиц достигнал до Холандия, къде то постепенно се обособила породата кийсхонд (под името на Kees Hond). В английскоговорящите страни е познат по същото име, малките са известни като Ротегатап. Най-старите свидетелства за
дребни компаньони са от 28.11.1767 г., когато кралица Шарлота, съпруга на Джордж III, подарява на лорд Харкоурт двойка „померански кучета“. Сто години по-късно нейната внучка кралица Виктория покровителствала отглеждането на померански шпицове, които били признати от Английския породен клуб още през 1870 г.
Значението на шпицовете като постоянни помощници на човека се доказва от това, че много художници и скулптури са го изобразили в произведенията си. През 1904г. на площад 6 Щутгарт била поставена статуя на винар с неговия шпиц от скулптура Фремд. А през 1908г. в Бохум, също на статуя бил увековечен пастир с неговия шпиц.
Благодарение на чудесната си телесна конструкция, шпицовете с успех се използват в съвременните киноложки спортове.

Шпицът, с неговите изправени остри уши, гъст косъм и характерно завита опашка, лесно може да бъде разпознат от всеки. Тялото му е късо и компактно със силни крайници. Богатото космено покритие придава на силуета обли и фини линии. Кучето има твърд надкосъм и много богат подкосъм, които го пазят от вятър и студ. Добре поддържаната космена покривка (достатъчно е веднъж дневно да се изчетква със средно твърда четка) привлича вниманието. За шпицовете се казва, че са сила, опакована в коприна и кадифе.

Шпицът-джудже се среща в много цветове (от 1980 година насам) преди всичко поради американско и английско влияние. Известно е, че в тези страни селекционерите не са консервативно настроени и експериментират. Височината на шпица-джудже при холката достига до 22см. Класическите цветове на малкия и средния шпиц са бяло, черно, кафяво и оранжево, но вече съществуват и бели кучета на петна, блек енд тен, шоколадови, кремави и синкави с различни нюанси. Височината на мъжките екземпляри от разновидността среден шпиц достига 34см при холката, а малкият шпиц е висок до 26см.
Възрастният немски шпиц е куче, което е силно привързано към стопанина си и семейството. Не разрешава на непознати хора да се държат свойски с него.
Любителите на кучетата отдавна са се убедили, че малките „варианти“ на шпица са много подходящи за отглеждане в градските жилища. Тези „дребосъци“ се отличават с пищност на косменото покритие, което образува около шията грива. Главата им наподобява по форма лисичата и затова някои погрешно наричат малките шпицове померанска лисица. Муцуната е пропорционална на черепа. Дефектите при дребните разновидности на шпица обикновено са големите или изпъкнали очи и неизправените уши. Шпицовете имат типични полегато поставени очи. За тях не е характерно и къдравото космено покритие.

Вижте също

Куче порода Мопс

Мопс

Какво трябва да знаем за породата Мопс? Породата Мопс се счита за една от най-старите ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *