Бедлингтън териер Bedlington terrier
Той не е от най-дребните териери. Отглежда се преди всичко като декоративно куче. Има доста странна и интересна външност – тялото му е с дъгообразна форма като на хрътка. Главата на бедлингтън териера има характерна клиновидна форма, украсена е с копринени къдрици, а краищата на ушите са покрити с къси косъмчета наподобяващи пискюли. Косменото покритие на това куче е гъсто, но меко и пухкаво и не прилепва към тялото.
Макар че прилича на кротка овчица, бедлингтън териерът в никакъв случаи не е „мекушав“. Той е с твърд характер и бързи реакции. Може би това са целели селекционерите му в миньорските области на Нордхъм- бърленд, защото в миналото кучето с мощни челюсти е било използвано за изтребване на лисици и видри около селищата.
Отначало кучето било с по-тежко тяло и по-къси крайници, но видът му се изменил след кръстосването с уипит и кучета от типа на пуделите. В началото на миналия век новият тип бедлингтън териер бил много популярен сред циганите в Англия. Клубът на собствениците на бедлингтън териери е основан в Обединеното кралство през 1875г.
Косменото покривка на това куче не линее, което е добре, но въпреки това тя изисква грижи и сложно подстригване.
Главата му е малка, черепът е тесен без челен наклон. Прилепналите уши са поставени ниско. Очите са малки, ясни и дълбоки, с идеална триъгълна форма. Цветът им отговаря на окраската – при синкаво оцветените кучета, той е тъмен, а при пясъчните и светли екземпляри е по-светъл.
Тялото на бедлингтън териера е елегантно и мускулесто, с дълъг гръден кош и плоски ребра. Гърбът прави дъга и задните крайници изглеждат по-дълги.
Лапите на кучето са удължени като при заека. Опашката е средно дълга и заострена. Тя не е особено окосмена и ни¬кога не стърчи нагоре. Височината на бедлингтън териера при холката достига 41см.
