BIGtheme.net http://bigtheme.net/ecommerce/opencart OpenCart Templates
Начало / Кучета / Италианска хрътка Лаврети

Италианска хрътка Лаврети

Италианска хрътка levrette d’Italie

Италианска хръткаЗа арабите хрътката е благородното куче – тя е пуснала такива корени в културата и бита им, че в някои времена е била оценявана колкото двайсетина съпрузи. Номадите казват за тези кучета: „Бий жена си, храни коня си, милвай и давай най-вкусните хапки на хрътката“.

Заедно с овчарските кучета, хрътките са първите четириноги, „сродили се“ с човека. Те обаче са дали началото на сравнително малко днешни породи – Международната федерация по кинология признава само 13. От родните си места, може би точно там, където се събират границите на Казахстан, Афганистан, Иран и Туркменистан, тези кучета са тръгнали покрай керваните, пренасящи стоки и култура на запад преди много векове.

Елегантни и бързи, надарени с изтънчен и малко загадъчен чар, хрътките изискват от хората не само възхищение, но и умение да ги разбират и да споделят чувствата им. Те не са кучета за „кой да е“. И в пясъка на пустините, и по камънаците на високите югоизточни плата, и в тревистите равнини на Европа и „кинодрумите“ за състезания стъпката им е лека и решителна, а уловът на дивеча – сигурен.

Още преди Новата ера в долината на Нил е живяла миниатюрна „версия“ на азиатските хрътки хиксос, която по-късно може да се види по останките от елинистична керамика. Днес нейни потомци са малката италианска хрътка и английската хрътка уипет, създадена в миньорските райони на Острова след кръстосване на дребни екземпляри от породата дгеуИоипй, италианска малка хрътка и местен териер.

Към края на осемнадесети век италианските селекционери си поставили за задача да възродят позабравената дребна порода. Става дума именно за малката италианска хрътка – едно грациозно четириного създание, което е признато от Международната федерация по кинология едва през 70-те години. Тя винаги е била любимка на аристократите през Средновековието, а много художници са запечатали силуета й на свои картини и витражи в католическите катедрали. Често благородниците са изобразявани на кон, с готов за лов ястреб или сокол и няколко хрътки до него. Тези кучета са гъвкави и елегантни, горделиви и малко „сноби“. Днешният си облик те дължат на влятата кръв от английски и немски кучета – пинчери и териери-джуджета. Дребните италиански хрътки грабват окото със стилната хармония на тялото си, освободена от излишни подробности. Харесват се на мнозина, но невинаги спечелват хора, които се стараят да се доближат прекалено до тяхната същност.

Египетските фараони били погребвани заедно със своите любими животни и при разкопки по тези земи са откри¬ти кости на дребни кучета, живели преди повече от 6000 години. Строежът на скелета на тези животни е като този на малката италианска хрътка. Каква е връзката между това нежно и елегантно европейско куче и древния Египет? Според изследователите, в миналото хрътките са извървели дългия път от Югоизточна Азия през Месопотамия до земите на фараоните, а оттам дребни хрътки са пренасяни от мореплаватели през о-в Кипър и Гърция до нашия континент. За това свидетелстват красивите изображения по гръцки керамични съдове от V век пр. н.е. Предците на днешните хрътки могат да се видят и на стенопис в Катал Уиук (град, основан преди 9000год.), където е изобразена група ловци, преследваща див бивол с помощта на хръткоподобни кучета. От това време са и керамичните отломъци, намерени в Кюрдистан. На тях са нарисувани хрътки, преследващи газела. Специалисти предполагат, че римляните са първите, които пренасят кучетата от своите египетски провинции до Европа. Едно е ясно – прадедите на днешните европейски хрътки са изминали дълъг път от Южна Азия, през Египет до Северна Африка, а оттам до Испания и Италия.

Италианска хръткаМежду 7-те „семейства“ кучета, класифицирани от древния философ Аристотел, се намира и хрътката, наречена „египетско куче“. Във Франция странните фини кучета били наричани през Средновековието „юугоп“, оттам идва и популярното название на дребните чаровници – левретки. Ловците в Италия ценели тези кучета заради пъргавинагпа им при лов на птици и зайци. И във Франция, и в Италия, и в Испания името на кучетата се свързва със заека, но този гризач не е единствената им плячка.

Който живее с хрътка, трябва не само да я разбира, но и да споделя чувствата и. Зад „надменните“ походка и движения се крие истински благородник, напълно осъзнаващ достойнствата си: сила, съобразителност, справедливост и сдържаност.

Малката италианска хрътка е еталон за грация и изисканост, но въпреки дребния си ръст и крехко телосложение, тя е пъргава и понякога участва в състезания, въпреки, че познавачите препоръчват немного продължителни разходки за кучето. По характер хрътката не е много общителна, но се отличава с любопитството си и смелостта си. Малката „италианка“ направо обсебва стопанина си със своя чар и послушание. Този, който за пръв път се среща с тази  хрътка, може да се учуди на нейната първоначална плахост и предпазливост, но не бива да се обезкуражава – кучето прецизно изследва новата среда в детайли.

Вижте също

Дакел

Дакел

Любопитни факти за породата дакел Никой не гледа така предано Седемдесет и тригодишният немски етолог ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *