Гана
Ганата е остра заразна болест по кучетата и другите месоядни животни. Бозаещите кученца не боледуват – получават имунитет чрез млякото. Източник на инфекцията са болните и преболедувалите кучета, които отделят вируса чрез секретите си до 3 месеца след оздравяването. Заразяването става по аерогенен път, чрез инфектирана храна и вода и чрез поилките, хранилките, постелята и др. По-чувствителни са немските и южно-руските овчарки, сибирските лайки, пекинезите и другите декоративни и ловни породи кучета, докато териерите и ерделите са по-устойчиви.
Признаци
Инкубационният период е 3-7 дни; а понякога и до 40 дни. Боледуват предимно младите кучета от двумесечна до едногодишна възраст.
Свръхострата форма протича с отказване от храна, силна треска, състояние на потиснатост, спазми, и след 2-3-дневно боледуване животните умират.
Острата форма засяга белите дробове, червата, нервната система или кожата и протича с потиснатост, намаляване на апетита, треска (до 41 С), конюнктивит, хрема, кашлица, затруднено дишане (белодробна форма), повръщане, кървава диария (чревна форма), а в някои случаи – и с кератит (язви и бели петна по роговицата на очите). При засягане на нервната система се наблюдава депресия, сменяща се с възбуда, спазми на мускулатурата, принудителни движения и парализа на предните или задните крайници, както и на сфинктера на пикочния мехур или ануса.
Ганата често се придружава със загуба на обонянието и зрението. При засягане на кожата в областта на корема и по вътрешната повърхност на бедрата се появяват пъпки, които загнояват, както и вроговяване на кожата на носа и на възглавничките на краката. Боледуването може да продължи седмици и месеци (подостра форма). Смъртността е между 60 и 90%.
Лекуване
Прилага се имунен серум или гамаглобулин, а срещу вторичните бактерийни инфекции – сулфонамиди и антибиотици. Когато е засегната нервната система, венозно се въвеждат витамин В1 и глюкоза.
Профилактика
Прилагат се наша или вносни комбинирани ваксини. Кучетата се ваксинират на 2,5-месечна възраст и изграждат имунитет за 1 година. Помещенията на болните животни се дезинфекцират редовно.
Болното куче се изолира при добри хигиенни условия и му се дава лесно смилаема и богата на витамини храна. Въвежда се карантина, която трае 45 дни.
Бяс
Бясът засяга всички бозайници, включително и човека. Източник на инфекцията са болните животни. Те отделят вируса чрез слюнката си, което започва преди появата на клиничните признаци. Болестта се предава чрез ухапване от болни кучета, котки, вълци и лисици или при попадане на тяхна слюнка върху наранената кожа и лигавици.
В зависимост от източника и резервоара на инфекцията се различава природен и градски тип бяс. При градския тип източници на вируса и разпространители на инфекцията са безстопанствените и скитащите кучета и котки, които трябва да се улавят и унищожават.
Природният тип бяс се поддържа предимно от лисиците. Вирусът се намира в слюнката 10-14 дни преди появата на първите признаци у кучето. Във връзка с това съмнителните кучета и котки трябва да се държат в изолация и наблюдение 14 дни. Ако наблюдаваното животно не побеснее, противобясното лекуване на хората, които са били в контакт с него, се преустановява.
