Общуване и дресировка на кучето
Силно развитото обоняние на кучето е особено важно за осъществяване на връзката с хората. Сред стотици миризми то може да разпознае тази на собственика си и на другите членове от семейството.
Кучето „разговаря“ с човека лаейки по различен начин и с различни интонации – радостна, изплашена, в затруднение и несъгласие, в зависимост от условията, в които се намира. Освен това то е много чувствително към думите и интонацията, с която те се произнасят. Затова трябва добре да се знае от всеки, особено при обучението, че на кучето не бива да му се крещи и че винаги една заповед трябва да се дава с една и съща дума, за да бъде то паметливо и спокойно.
Кучето добре е разбрало факта, че човек нормално стои изправен и възприема това като белег на неговото превъзходство. Ето защо понякога може човек, паднал на земята, да бъде атакуван от куче само защото тази поза е необичайна за него.
Един от най-ефикасните начини за установяване на връзка между кучето и човека е физическият контакт. Погалването от господаря за него означава похвала и възнаграждение. Поради това, когато кучето се обучава, никога не трябва да бъде наказвано чрез замахване, удар и други. Ръката на неговия стопанин винаги трябва да се свързва с ласката и да поражда приятни усещания. В процеса на възпитание, когато се налага, може да се използват за наказание различни леки предмети като например късо свита хартия или друго. Когато кучето близне или леко захапе собственика си, то изразява своята радост и симпатия към него. Поставянето на лапите върху коленето му означава, че то желае нещо или че споделя това, което той изживява. Знае се, че специфичната миризма на господаря, каквато има всеки човек, се сменя, когато той е силно разтревожен или нещастен и по това кучето веднага и лесно разбира неговото душевно състояние. Ако желае да играе, обикновено то докосва своя собственик с носа или с лапите си. Когато започне да хленчи или често и неспокойно да отива към входната врата, това означава, че иска да излезе навън. Кучето постъпва така и когато очаква силно обичан от него член от семейството. То много добре помни часовете, в които напускате дома и отивате на работа, и времето на завръщането Ви. Тогава започва да нервничи, да обикаля, да души под вратата и да Ви очаква с нетърпение.
Някои кучета се „усмихват“ на хората и с това обикновено изразяват своите чувства на подчинение. Усмивката, която означава „добре дошли“, може лесно да се различи от заплашителната гримаса, която обикновено е насочена към други животни. Трябва да се знае, че колкото по-дълго време кучето живее с човека, толкова по-добре започва да разграничава неговия език.
Колкото и да е странно, кучето притежава и определени форми на интелигентност, макар това да е човешка категория. Те стоят по-високо и са извън сферата на инстинктите. Това му позволява да прави асоциации между идеята и действието, което ще бъде изпълнено. Интелигентността при кучето, както и при хората, е 51 % генетически заложена и 49 % придобита от средата и възпитанието. Разбира се, по тези въпроси има и редица противоречиви мнения.
Най-надарените кучета могат да разбират около 50 думи. Голяма част от тях запомнят най-често употребяваните изрази и заповеди, с които се обръщате към тях, като седни, стани, дай, храна, вода, разходка и пр. Въпреки, че кучето разбира значението им, то не притежава способността да прави обобщения и заключения. Отделните думи и тонът, с който те се произнасят, имат точно определен смисъл за него и то го изпълнява.
Кучето притежава способност да свързва отделните идеи. Ако например желае да излезе навън, то може да Ви донесе каишката, с която го извеждате. Ако е жадно и няма вода, може да Ви донесе съда, в който пие вода. След елементарно обучение, то може да Ви донася или отнася на мястото чехлите и др. Трудно е да се определи делът на наследствеността, инстинктите, обучението и тренировките в действията на кучето, свидетелстващи за определена форма на интелигентност.
Обикновено когато кучето е поставено пред някакъв проблем, то се опитва да намери начин за неговото разрешаване. В такива случаи използва своя досегашен опит, без да може да предвиди трудностите, които се срещне.
Добре известно, е, че кучетата от някои породи са генетически по-подходящи дресировка, поради което много често те са отлични партньори на хората в цирка. Тези животни – пудели, дакели – действително не знаят да пишат и да четат, но абсолютно точно изпълняват и най-слабите сигнали, които публиката не може да чуе. Те, разбира се, не са по-интелигентни от другите си събратя, но много лесно се поддават на дресировки. Изключително внимателни са и имат добра асоциативна памет.
Трябва да се знае, че колкото по-голямо внимание отделяме на едно куче, толкова повече то ще научи от нас. Обучението и тренировките развиват паметта, изострят инстинктите, дават полезен опит на животното и позволяват на собственика да го използва за работа. Някои черти в поведението му обаче трудно могат да бъдат обяснени само с интелигентността или само с инстинктите. Все още не са обяснени например тези психически фактори, които карат кучето да премине огромни територии, за да намери своя господар. Във вековната дружба между двамата имат много такива истории. Виктор Юго дал кучето си Барон на приятел, който живеел близо до Москва. Един ден Барон изчезнал. За голямо учудване на всички два месеца по-късно силно отслабнал, мръсен и уморен, той се появил пред вратата на писателя в Париж. За да го намери, кучето преминало през цяла Европа. Има много такива затрогващи и необясними случаи с нашите приятели – кучетата.
