BIGtheme.net http://bigtheme.net/ecommerce/opencart OpenCart Templates
Начало / Кучета / Дакел

Дакел

Любопитни факти за породата дакел

Никой не гледа така предано

Седемдесет и тригодишният немски етолог Хорст Щерн прави следното изявление: „В душата на дакела има толкова човещина, колкото в никоя друга кучешка душа. Той може да се прояви като дебелоглав, своенравен, закачлив, но само час след това отново е верен и привързан. Дакелът е именно „сложна“ личност – почти човешка! Когато за някоя пакост е наказан с очевидно пренебрежение, него го боли повече, отколкото, ако го натупат. На другия ден обаче, кучето може да „накаже“ стопанина си със същото пренебрежение, защото е злопаметно.“

Куче с характер

Официалното название на породата е дакс-хунд (куче за лов на язовци). В Австрия и Южна Германия го наричат дакел, а в Северна Германия – текел.
В древността, още по времето на египетските фараони, дакелоподобни кучета са използвани за пазачи. В лагерите на старите германски племена дакелите предупреждавали стопаните си, като вдигали много шум при честите нахлувания на римските войници. Днес в Германия тези „дребосъци“ си падат по бирариите, суджучетата и телевизията.

Грубокосмест

Късокраки кучета са отглеждани не само в древния Египет и Азия, но и в земите на ацтеките и инките. Прототипът на съвременния дакел се е появил в Германия преди около 250 години в резултат на кръстосване на ловни кучета за язовци с пинчери. Засиленият ловджийски нюх вероятно се дължи на пинчера.

Вижте още: Играчки за кучета

Историческо развитие

Названието на дадена порода много често се определя от дейността, която изпълнява кучето. Както споменах¬ме, дакелът се нарича още язовчар (даксхунд), дупкар, ямкар. Кучетата с къси крака виждаме изобразени на рисунки с ловна тематика много преди Средновековието. Външният вид на тези кучета обаче напомня само бегло екстериора на днешните дакели, а различията в космената покривка са резултат от постоянните кръстоски през вековете. Грубокосместият тип е резултат от кръстоска на дакела с шнауцер и денди даймънд териер. Дългокосместата разновидност се появява след кръстоска с вахтелхунд (куче за яребици) и спаньоли. Грубокосместият и дългокосместият тип дакели са по-тихи и по- резервирани към околната среда. Териерската кръв на грубокосместия дакел засилва неговия спортен темперамент. И двете разновидности се срещат и като дакели- джуджета, които днес се предпочитат по света.

За прародител на съвременния дакел се смята черно-червеният късокосмест дакел, създаден преди повече от 200г. По-късно чрез кръстосване е била постигната и характерната червена окраска. Двете цветни разновидности се срещат и до днес при дългокосместия дакел. Както споменахме, за да се подобри качеството на косменото покритие и твърдостта му, били правени кръстоски с различни породи териери и така се появил днешният грубокосмест дакел. Той се среща с различен цвят на косменото покритие – червено, червено-черно, с цвят на сухи листа. При всички типове космено покритие се среща, макар и рядко, кафява окраска.

Целенасоченото селекциониране на дакелите е започнало от средата на миналия век, когато са създадени първите селекционни клубове и е определен стандарта.

Дакелът е „ексцентрика“ между петте милиона кучета, отглеждани в Германия. В началото на века той е живял в ловните домове и в лесничействата край големите немски градове.

ДакелНационалният клуб на притежателите на дакели е един от най-старите в Германия. Той е регистриран през 1888г. и оттогава без прекъсване се занимава със селекция на чистокръвни кучета от тази порода и води племенна книга. Днес в Германия живеят над 350 000 дакела, но не всички са „ловджии“, каквото е истинското им предназначение. Немците казват: „За дакела ловът е върховно преживяване!“

В началото на нашия век в Германия вече започнало развъждането на различни по големина дакели. Освен нормалният (стандартен) дакел, след кръстоска с минипинчери се появили дакели-джуджета и съвсем дребните дакели-зайчета.

И днес се отглеждат дакели с трите вида космено покритие, като смесването им не се допуска. Дакели се отглеждат и в трите споменати големини – нормален (стандартен) дакел, дакел джудже и „заешки“ дакел. Разликата се определя от обиколката на гръдния кош.
В Европа вторият национален клуб на любителите на дакели е основан в Австрия през 1902 г.

Чешкият клуб е основан през 1937 година в Прага и днес има около 1500 членове. До 1944г. броят на представяните екземпляри се движел между 12 и 19. През 1949г. на националната изложба броят на дакелите бил вече 47, а първата породна изложба се състояла през 1956г. Днес на изложбите се показват по 850-900 мъжки и женски дакели, различни по големина и тип космено покритие.

Графиня Павла Кинска (1888-1953) притежавала много известната и преуспяваща в Европа ферма „Страдина“, която произвеждала изключително качествени екстериорни и работни индивиди.

Днес най-известна в Чехия е развъдната ферма „Стакато“, от която са излезли много грубокосмести дакели- шампиони.

Семейно куче

Шегаджиите твърдят, че дакелът е корем с опашка, която го управлява, за подпори коремът има четири пън¬чета, а отпред – една подхилваща се муцунка. Тези животни са веселяци – получовеци. Женските животни са прекрасни майки и предават това качество на семейната глутница. Малките дакелчета бързо научават правилата и се включват в детските занимания.

Благодарение на чара си, дакелът се е превърнал в любимо семейно куче. Грижите за него не са големи. Достатъчно е само ежедневното изчеткване с гъст гребен или четка. Още от момента, в който дакелчето стъпи вкъщи, трябва да започне неговото възпитание. Предварително семейството трябва да е наясно какво ще му бъде разрешено и какво – не, а също така се уточняват командите, които ще му се подават от всички. Кученцето трябва да бъде социализирано и стопанинът, който не е ловец, трябва да се съобрази с ловните инстинкти на четириногия си приятел и да му предложи някакви заместители. Много разпространени са различните видове кучешки спортове като аджилити, флайбол и др. С кучето можем да бягаме за здраве, да практикуваме туризъм или просто да си играем, а забавлението с фризби може да въодушеви изключително много дакела. Голяма радост за него е плуването и апортирането във вода.

Едно е ясно: дакелът не може да бъде третиран като играчка, той не понася грубото и пренебрежително отношение. Пътуването в кола за дакела не е проблем. Някои представители на породата дори са маниаци на тема возене.

Дакелът е идеалното куче за семейството, но всеки, който е имал възможност да го наблюдава по време на лов, е бил омагьосан и възхитен от смелостта и изключителната му сила и интелигентност, от способността му най-рационално да използва това, на което са го научили. Кучето е дребно, но в никакъв случай не е мързеливо декоративно животно. То е известно с упоритостта си при преследване на дивеча, но в домашни условия тази му черта се превръща често в своенравност.

Дакелът възприема човека не като водач на глутницата, а като свой партньор, на който е безпределно предан. Той е ловно куче, идеално за работа в дупки, където преследва лисици и язовци с удивителна упоритост. Също така с удоволствие работи по следа и е много добър при вдигането на дивеч от укритията му. Кучето много добре се справя с дивеча и през нощта.

ДакелПонеже породата е селекционирана за лов под земята – предимно на лисици и язовци – една от най-добре изразените черти на кучето е способността му самичко да се ориентира под земята. Тази самостоятелност е повод да се приписва на дакела известно твърдоглавие.
Понякога се твърди, че той е двуличен и че упорито се опитва да се налага. Но такива проблеми могат да се появят само при недобро възпитание и когато се чувства липсата на водача на „глутницата“. Истината е, че дакелът може да бъде възпитан като всяко друго куче, но трябва да бъде обучаван и трениран системно. При възрастните дакели се проявяват силно инстинктите за пазене, отбрана и лов. Затова те яростно бранят своя дом, автомобила на стопанина, членовете на семейството, уловената плячка, като често дори пазят „до последен дъх“. Дакелът не се респектира от по-едрите породи и е готов да се противопостави и на най-голямото куче.

Погрешно е мнението, че дакелът не се нуждае от много движение. За него е необходимо поне 2 часа движение дневно.
Дакелите са много интелигентни и ученолюбиви кучета. Благодарение на малките си размери, днес те са един от любимите компаньони.

Вижте също

Неща за куче

Предмети и принадлежности необходими за отглеждане на куче

След като наскоро направихме преглед на най-подходящите и качествени играчки за кучета, време е да ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *