Начало / Кучета / Английски кокер шпаньол
куче порода кокер шпаньол

Английски кокер шпаньол

Произход на английски кокер шпаньол

английски кокер шпаньолТова е една много разпространена порода кучета, претендираща за древен произход, която винаги е „модерна“ по целия свят. Подвижното дългокосместо създание е английско ловно куче и според класификацията на Международната федерация по кинология се намира в VIII група, в секцията на „претърсвачите“.

Английският кокер шпаньол е отличен преследвач по диря, със силно развито обоняние. Същевременно той е и много добър партньор от водата, Тези черти кокерът вероятно е наследил от своите предци – испанските ловни кучета. Симпатичният англичанин в течение на дългите години служба при човека се е превърнал в съучастник при много ловни подвизи, използван е с успех и при лов със соколи като отличен подгонвач на дивеча. Линията на английския кокер може да се проследи назад в литературата най-малко до XIV век, когато Джефри Чосър го споменава в своите „Кентърберийски разкази“.

В по-късни литературни източници се описва породата, като прави впечатление типичната окраска за кучето по това време – бяла на черни петна. При силното развитие на кинологията през XIX век, английските селекционери „наблегнали“ на точното определяне на екстериора на сънародника си и през 1893 година бил приет стандарта на английския кокер шпаньол. Породата се оформила в Уелс и Южна Англия, но с разширяване на „периметъра“ на разпространение се увеличило и разнообразието в оцветяването на косменото покритие – от едноцветно (кестеняво, златисточервено, сиво, черно) и двуцветно (бяло с черни или кафяви петна) до многоцветно. Днес не е желателно едноцветните екземпляри да имат бели петна, но на гърдите това се допуска.

Няколко са предположенията за произходи ни наименованието на породата. Интересно е мнението ни наследодатели, които смятат, че името „кокер“ идва от староанглийския израз „соск!“ (изплаши дивеча!). Други предполагат, че названието „кокер“ произлиза от английското название на глухаря (wood соск). Известно е, че английският кокер предпочитал да преследва именно тази тромава едра птица.

През 30-те години на нашия век английският кокер шпаньол е най-популярната порода на Острова, и с успех се разпространява и в САЩ, без да се притеснява от конкуренцията на американския кокер шпаньол. Той заслужил тази чест заради своята интелигентност, енергичност и жизненост. Ако изберете куче от тази порода за свой домашен любимец, трябва да имате предвид, че косменото покритие трябва редовно да се поддържа с четкане, ресане и по крайниците и ушите – да се подстригва при нужда.

Ако наистина искате да живеете в хармония с английския си кокер, трябва да се грижите и за дневния режим на кучето, да внимавате с храната и разходките, защото породата е склонна към затлъстяване. Английският кокер шпаньол е ловец, той има нужда от много движение и не е подходящо куче за хора, които не разполагат със свободно време. Към специалната дресировка на кокер шпаньола се преминава след навършване на втората година, когато той има вече изградени навици.Бебе кокер шпаньол

Не само по време на лов, а и при градски условия съществува голяма вероятност ушите на английския кокер шпаньол да се замърсяват често и да се стигне до ушни възпаления, затова ушите му редовно трябва да се почистват, а при съмнение за проблеми веднага да се потърси помощта на специалист.

Английски кокер шпаньол

Английският кокер шпаньол е средно голямо куче с приятни пропорции. Тялото е много здраво, силно и набито. Вратът е мускулест, средно дълъг, с подчертана извивка, Главата също е средно голяма, с ясно изразен стоп, а муцуната е добре развита, с черна носна гъба и широки ноздри. Свободно висящите уши са поставени на височината на очите. Очите са тъмнокафяви (светъл цвят е недопустим), леко странично поставени, големи (неизпъкнали) и с интелигентно изражение. Челюстите на английския кокер са мощни, захапката е коректна, ножицовидна.

Подвижният, енергичен кокер е с развит, дълбок и тесен гръден кош със заоблени ребра, добре оформените плешки са полегати и плътно прилягат към тялото. Коремът е умерено стегнат. Предните крайници са добре развити, те са по-скоро къси, отколкото средно дълги и са силно окосмени откъм задната страна. Задните крайници са широко поставени, мускулести, с ясно изразени ъгли. Предкитките на предните крайници са малко късички, същото се отнася и за ходилата на задните крайници. Закръглените лапи на английския кокер са средно големи и богато окосмени между пръстите. Крупата (задницата) на кучето е къса, широка и яка. Опашката на английския кокер шпаньол се купира, но това никак не и пречи да е в постоянно движение при работа, като създава впечатление за неуморимост. Тя е поставена почти наравно с линията на гърба и не се изправя над нея.малък кокер шпаньол

Височината на кучето при холката е 40-41 см за мъжкият екземпляри, а женските са високи 38-39см. Холката е добре развита, здравият гръб е с права линия, която към опашката се спуска надолу. Английският кокер притежава гъсто и дълго космено покритие, по-богато по крайниците и по-късо по гърба и главата. Понякога то е прилепнало по към тялото и копринено гладко, в други случаи е по твърдо и чупливо. За недостатък на породата се смята и равния косъм или силното окосмяване по темето.

Нрав на кокерите

При английския кокер шпаньол не се приемат за нормални много плахия и много агресивния нрав. Тези недостатъци правят кучето непригодно за ловна работа, а по принцип английския кокер е лесно обучаем ловец. Когато кокер шпаньолът свикне да търси на правилна совалка“ пред ловеца, той трябва да се пусне да работи срещу вятъра, като внимателно се следи поведението му. Щом кучето започне да се задържа и да спира на определени места, махайки енергично с опашка, значи трябва да се внимава.

Грижи за кокера

Ако стопанинът се занимава, както трябва, със своето куче, грижите не са малко. Често те са свързани с отстраняването на „мъртви“ косми, които никак не са малко в косменото покритие на кокера. Не трябва да се забравя чистотата на ушите и очите на това жизнерадостно животно, което за съжаление в голяма степен е загубило в градските условия ловната си страст.

Английският кокер шпаньол се проявява много добре и при лова на водоплаващи птици. Дали кучето с желание влиза във водата се проверява лятно време, когато самото животно има желание да се бухне във водата. Кокерът трябва да плува добре, да не се стряска от крайбрежната растителност, за да изследва обстойно, плувайки, всички укрития на дивеча.

Как се подхожда при обучението за апортиране от водата?

Хвърля се предмет в нея и кокера се изпраща да го донесе. Ако той действа с неохота, стопанинът трябва да влезе във водата и ласкаво да повика животното. Поставя са предмета в устата му и бързо се излиза от водата. Кучето ще последва човека. На брега предметът се взема от устата му и животното се поощрява с лакомство. Предметът се хвърля все по-далече, но така, че да се вижда от шпаньола.

Английският кокер шпаньол е интелигентно куче и с голям успех се състезава по системата „аджилити“. Движението на кучетата от тази порода при преследване на дивеча бързо преминава в галоп.

Интересен е фактът, че на основата на шпаньолите по-късно се създават дългокосместите птичари, работещи със стойка, наречени „сетери“. В обширен труд, публикуван през 1655 година, Дж. Маркъм описва новите породи като „едри шпаньоли, с вроден инстинкт за лов на яребици“.

Вижте също

Хубаво име за куче

Имена на кучета – най-пълният списък с идеи

Направете правилен избор за име на Вашето куче Всяко куче трябва да бъде кръстено докато ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *