Това е териерът с прекрасна брада, селекциониран за лов на видри, бобри и лисици. Силихьм териерът е издръжлив, бърз, смел и преследва плячката и под земята. Той е решителен и твърд боец, който води битката до победен край. Този териер е куче за един господар, в буквалния смисъл на думата, а селекцията му продължава от 1850 до 1891 година. Главният „виновник“ за появяване на породата е капитан Джон I Едуардс от Силихъм, Уелс. Ни¬кой днес обаче не е наясно как е протекла селекцията, защото капитанът не е водил никакви бележки по време на развъждането. Най-вероятно в тази дейност са взели участие бултериер, уест хайленд териер, денди даймън териер, уелш корги.
Кучето за първи път е показано в родния си град през 1903 г. В САЩ и Англия породата е призната през 1911 г. Силихъм териерът носи типичните черти на териерите – безстрашие, физическа издръжливост, приятелски нрав. Главата му е дълга, широка и моидна, с черен нос. Очите на кучето са кръгли и много тъмни, раздалечени и дълбоко поставени. Челюстите са ъгловати, а ушите са средно големи, клепнали и прилепнали към черепа. Силихъм териерът притежава мускулест врат, а тялото му е средно дълго и силно, с равен гръб и дълбок гръден кош.
Крайниците на кучето са къси и силни, като задните са по-дълги и доста яки. Лапите са големи, затворени и обли (с добре оформени пръсти). Опашката е купирана и се носи вирната.
Косменото покритие е съставено от дълъг, твърд и „теловиден“ надкосъм, покриваш мек и гъст подкосъм. Оцветяването е бяло или бяло с лимонено, като по главата и ушите то е по-наситено. Максималната височина на породата е 31 см.
