Шотландски териер (Скоч териер) Scottish terrier
В различни времена той е известен и под други имена – хайланд териер, абърдийн териер, което говори за неговия стар, смесен келтски произход. Кучето придобива днешния си вид в края на миналия век, макар че се отглежда десетилетия преди това. Породата е регистрирана през 1892 година. Представителите й са доста впечатляващи със своето набито тяло и къси прави крайници, които не се виждат изпод падащата като завеса от гърба космена покривка. Компактният скоч териер, независимо от дребния си ръст има много точни и бързи реакции, които издават ловните му предци. Днес обаче той изпълнява задачите на домашен компаньон и пазач. Представителите на тази порода имат яка телесна конструкция, покрита с доста твърд косъм. Заедно с плътния подкосъм горното космено покритие е много добра защита срещу суровия климат на Острова.
Окраската на скоч териера най-често е черна, но се срещат и кучета с оцветяване пипер-сол и жълтеникаво-кафяво до слонова кост.
Ниският ръст на шотландския териер е резултат от целенасочената селекция през XIX век, когато кучето е използвано за подземен лов. Подобно на йоркшир териера, той също е бил отличен ловец на мишки и плъхове. Осанката му излъчва сила и готовност за действие. Кучета¬та от тази порода са общителни, но с непознатите се държат резервирано и с достойнство.
Главата на скоч териера е удължена и е с широк, плосък череп. Стопът е ясно подчертан и слиза към характерно отсечената муцуна. Тя изглежда непропорционална на ниското тяло поради наличието на силно окосмена брада. Захапката е ножицовидна, челюстите са с бели и едри зъби. Ушите са изправени и с триъгълна форма, а очите са много тъмни на цвят. Характерен за този териер е ниският гръден кош, който има здрава връзка с мускулестата група и яките задни крайници. Друга отличителна черта на екстериора е отвесно носената средно дълга опашка. Изпод гъстата завеса от косми трудно се виждат късите, прави крайници, завършващи с големи и компактни лапи. Кучето се движи като че ли на колелца.
