Какво трябва да знаем за раждането при котките

Още по време на бременността котката променя поколението си. Тя все повече започва да разчита на стопанина си, ограничава разходките си навън и предпочита по-закритите места. И домашната котка е като дивата си родственица, която ражда малките си в скални пукнатини, хралупи, лисичи, язовичи или дори заешки леговища. Преди да настъпи сюблимния момент, котката показва определени признаци за приближаващото раждане, които не бива да остават незабелязани от грижливия стопанин.

Място за раждане на котката

Когато стопанинът на котката не се погрижи подходящото за раждане място да е някъде на закрито и котката го да приеме, тя сама си избира такова място. Това обаче невинаги е свързано с радостни преживявания от стопанина. Малцина споделят мнението на котката си, че най-доброто място за раждане е шкафът за чисто бельо, някое отворено чекмедже или коритото — разбира се, не котешкото. Това налага своевременно да бъде осигурена подходяща кошница или сандък, в който котката да роди своите малки. Мястото за раждане трябва да е достатъчно голямо за котката и бъдещите малки. Най-подходящи размери са 50×50 см и височина около 10 см.

Кошницата или сандъчето се тапицира отвътре с миеща се подложка от порьозна гума, застлана отгоре с плат, който може да се изварява. Преди раждането между подложката и плата се поставя материя с добри попиващи свойства, примерно лигнин.

Използуват се и сандъци с подвижен капак и височина на стените 50—60 см. Те удовлетворяват нуждите на котката да бъде на закрито място по време на раждането. Същото поведение се наблюдава и при кучетата, чийто прародител — вълкът, също ражда малките си на закрито.

Разнасяне на малките от котката

Ако не се вземе под внимание това поведение на котката, рискуваме още по време на раждането или след това да започне пренасянето на малките. Майката хваща за врата малкото, което рефлекторно се вдървява (това състояние е необходимо за пренасянето), и го занася до някое сигурно според нея място. Ако не намери такова място, понякога тя разнася малките, докато загинат. По време на пренасянето котето се вцепенява и виси отпуснато като безжизнено.

В Дрезденската зоологическа градина беше установено, че този рефлекс се запазва и при възрастните животни. Интересна гледка представляваше поведението на един женски леопард, който, за да освободи избраното място за раждане, преди да роди, пренасяше за врата своя значително по-едър партньор, висящ в зъбите й като чувал.

Друга подготовка за приближаващото раждане не е необходима, освен че при дългокосместите котки се препоръчва да се острижат част от космите по корема, за да се освободят млечните зърна и малките да могат свободно да сучат, без космите да се слепват от млякото.

Бременната котка не бива да се натоварва нито физически, нито психически.

Признаци за раждане при котките

Освен че търси подходящо място за раждане, 8 или повече дни преди самото събитие бременното животно може да има контракции, които бързо отзвучават. Преди самото раждане много животни не се хранят и проявяват безпокойство, като често се местят от място на място. Обикновено те избягват човека, но има и такива, които търсят близостта му.

По това време инстинктът за отъпкване на леговището се проявява много силно. Видимите части на влагалището набъбват и започва да се отделя воднисто-слузест секрет. Това е знак, че раждането започва, разкритието е настъпило и слизестата запушалка на маточния канал е изхвърлена. Постепенно родилният път се разкрива напълно и започва изтласкването на плода, когато настъпват и родилните болки.

Продължителността на разкриване на родилния път не може точно да бъде установена, но това обикновено трае няколко часа. Известно е, че разкритието продължава по-дълго, когато първият плод тръгне със задницата напред, т.е. със задните крака и сравнително мекия и еластичен таз. Приема се, че постоянно упражняваният натиск от черепа на котето води до по-бързо разкритие, отколкото задницата му.

Тук трябва да се отбележи, че независимо от това, дали плодът напуска родилния път с главата напред или със задните крайници и таза, и в двата случая това е нормално физиологично положение за плода на котката.

Излизането на плода от родилния път се характеризира с ритмично повтарящи се през определени интервали родилни болки, които са обусловени от контракциите на коремната мускулатура на майката. Плодните обвивки, за чието сложно устройство няма да говорим, се разкъсват още в родилния път или котето се появява на бял свят в пълния с течност плоден мехур, който котката разкъсва със зъби.

Новороденото коте е свързано с плацентата чрез пъпната връв. Котката прекъсва със зъби тази връзка и почиства с език задържалите се по котето остатъци от обвивките и плодната течност. Всяко коте има своя собствена плацента, която се изтласква непосредствено след всеки плод и в повечето случаи се изяжда от майката.

Много тревопасни животни също изяждат плацентата. От една страна, това предпазва от замърсяване, а от друга, вероятно има значение и като белтъчна храна за майката, особено при животните, които раждат няколко малки. Дивата котка не е в състояние да тръгне на лов веднага след раждането, тъй като трябва да се грижи за топлината и храната на малките. Отложеният по време на бременността белтък в плацентите е добре смилаема и леснодостъпна храна за нея. Становището, че изяждането на плацентата има значение за млекообразуването и възстановяването на матката, не е научнообосновано. Съдържащите се в плацентата хормони се разрушават в процеса на храносмилането, поради което те не оказват въздействие върху организма на животното.

Изяждането на плацентата е без значение за котките, които се отглеждат при домашни условия, и не е вредно, ако стопанинът отстрани някои от плацентите, особено при по-големите котила.