Кога са „създадени“ първите голи кучета
Най-вероятно това е било решение на майката Природа, която си направила шега с един китайски монах. Един ден той установил, че в кучилото на неговите манастирски кучета – пазачи има едно по-странно кученце. То било голо. Монахът известно време невярващо клатил глава, а после се навел, за да го разгледа отблизо. Изобщо не очаквал, че голото паленце ще скочи право в обятията му, ще го близне по носа и ще се сгуши блажено. Монахът веднага усетил колко приятно топли това безкосмено нещо. А какво станало, когато кученцето пораснало? Сигурно на монаха му е било много приятно през студените нощи то да топли ревматичните му кости.
Странният фин и елегантен вид, интересните качества, милият и игрив характер на тези голи кучета се харесали много и скоро били провъзгласени за свещени. Те били строго пазени и служели за предсказване на бъдещето. Това ставало чрез следене и тълкуване на реакциите им при задаване на въпроси от някой будистки монах.
Благодарение на доминантния си ген за плешивост, само за няколко десетилетия голчовците се разпространили. В началото на царуването на китайската династия Хан (200 г.пр.Христа) били поставени основите на развитието на китайското голо куче. В началото то било наричано различно – свещено куче, китайско кралско голо куче, китайско корабно куче и др. Всички споменати названия показват колко роли е играл този „голчо“. В древността той бил познат в две вариации. Единият вид бил по-фин и елегантен с тегло около 7кг и имал кичури от косми на главата, на опашката и на краката. Той бил наричан „свещено куче“, фината и елегантна вариация служела като мил компаньон на висшата аристокрация и била използвана като пазач на ценните домашни съкровища. Кучетата били високоценени, излежавали се на копринени възглавници и им подарявали перлени колиета за украса. Другият тип бил по-тежък – около 11 кг, не бил така елегантен и не се ползвал с благоволението на аристокрацията. Обикновено свършвал в стомасите на китайците. Този по-голям вариант бил използван дълго време, най-вече на търговските кораби, където служел на моряците като източник на прясно месо.
Не можем да пропуснем и ролята на голите кучета в старокитайската медицина. Прякото предаване на топлина благодарение на фината кожа и успокояващото влияние върху човека се използвали успешно при пациенти, болни от ревматизъм и при лечение на психически лабилни особи.
Постепенно, около втората половина на 18 век, „голчовците“ практически изчезнали в Китай. Следващият етап в тяхното развитие се свързва с Америка и Великобритания.
