Търсенето на брачната двойка е свързано с издаване на определени звуци (звуков дразнител) и с излъчване на миризливи вещества в урината, валидно и при двата пола, както и със засилена функция на околоаналните жлези (мирисен дразнител). Когато усетят миризмата на партньора, животните често повдигат горната си устна, рижата на гърба на носа се набръчква и ноздрите започват ярко да трептят.
Котараците маркират с миризмата си предимно отвесно на предмети, като дървета, храсти, огради, ъгли, а при отглежданите в помещения животни — някои мебели. Силно проникващата и запазваща се миризма със сигурност не радва стопанина. При котараците, които не се използват за разплод, тези прояви се отстраняват най-лесно чрез кастрация.
При събиране на разгонени котки и враждебно настроени един към друг котараци се стига до популярните и*особено „желани нощни котешки концерти“, не малка част, в които играят и недоволстващите хора с техните трикове, затръшване на прозорци, тракане с капаци от тенджери, заливане с вода и др. Продължаващите с часове мощни крясъци и писъци на разгонените котки не са удоволствие, дори и за най-отявлените привърженици на животните, особено ако на следващото утро ги чака тежък работен ден. Това обаче не е никакъв аргумент за котките и любовната им игра под открито небе и занапред ще остане доста шумна.
Ухажването на открито се отличава по точно определен начин. Женската се търкаля на земята, заема характерната поза за покриване, след което бързо се изплъзва от готовия да я покрие котарак. При тези бягства тя не се отдалечава, тъй като изобщо няма намерение да избяга от партньора си. Тази игра служи по-скоро примамване на котарака и за настройване към копулация, когато има на разположение няколко котарака, котката сама избира партньора си.
