Доста често се случва, кожният сърбеж и всички промени в кожата на нашето куче да бъдат свързвани с демодекозата. Това е заболяване основано на крастата, което бива причинено от микроскопични кърлежи. Определено това не е единственото заболяване, което да причинява раздразнение на кожата и дори доста големи лезии, то в България доста често кучетата са жертва на нея. Тя е виновник номер 1 за всеки един ветеринар, когато при него пристигне куче с кожни проблеми.
Демодекозната краста при кучетата се причинява от Demodex Canis. Това е микро кърлеж, който е невъзможно да видим без помощта на микроскоп. Той е доста обичайно срещан по кучешката кожа, дори се счита за нещо нормално за фауната на кучешката кожа. Най-вече лекарите го намират по космените фоликули и доста рядко в мастните жлези на кожата. Значението е именно в броя на кърлежите. Да, при здравите кучета те са на лице, но в много малък брой.
От тук можем да си извадим извод, че не винаги наличието на въпросните кърлежи значи сигурна демодекоза. Можем да разделим демодекозата на два типа. Първият е когато тя е локализирана. В този случай лезиите са не повече от пет и са ограничен. Генерализираната е когато кожните лезии са повече от 5, а участъците от тялото, които са засегнати са два или повече.
Причините за развитието на тази болест са именно демодексните кърлежи, които са винаги по кожата на кучето. Те обаче сами по себе си не могат да развият болестта. Трябва да се прибавят предразполагащи фактори, които я предизвикват. Най-честите причини за поява на болестта, в следствие на силно размножаване на кърлежите е при едновременно наличие на недохранване, наличие на паразити вътре в тялото, прием на лекарства, които подтикват имунната система. Малките кучета между 3 и 6 месеца са силно предразположени към локална демодекоза. Генерализираната демодекоза може да се срещне при млади индивиди, които са заразени веднага след раждането си. Можем да забележим симптоми между 3 и 18 месеца след разждането. При възрастните кучета, заболяването също е факт.
Друга причина, която може да отключи явлението е свързана с голям стрес при кучето. Той може да е породен от бременност, силно разгонване, промяна на средата на живот, транспортиране на дълги разстояния и така нататък.
Един от най-често срещаните симптоми при демодекозата е именно алопецията. Това е състояние на увеличено окапване на козината на вашето куче. Независимо дали тя е ограничена като кръгли лезии или такива с неправилна форма или по мащабни дифузни петна, които обхващат голяма област от тялото, то това е предпоставка за болестта.
На тези места може да се забележи силно зачервяване, крусти, пъпчици, комедони и мехурчета. Ако кожата по принцип е розова, тя може да потъмнее, ако на това място се размножават демодекси. Интересното е, че сърбежът не е задължително наличие при болестта, ако той отсъства, рискът за демодекоза не е по-малък.
Лошото е, че кожата, която е раздразнена се съпротивлява с проблемите по-малко и това дава повод за наличието на инфекции. Демодекозата се слави с това, че ако са налични бактериални инфекции, тя ги засилва. Сърбежите става непоносими, появява се болка, дори организма може да отслабне като цяло. Животните спират да се хранят и се депресират. Анорексията често става факт. Най-често от демодекозата се засяга лицето в близост до очите и устата. Долната част на тялото около крайниците също бива населена от много демодекси.
Демодекозата се характеризира с доста дълго лечение. Голям процент от стопаните се съмняват във възможностите си да преминат през този процес със своя любимец. Няма диагноза за демодекоза, която да е еднаква за две кучета. Ветеринарът ви ще разгледа възрастта, под какво форма болестта се е появила, дали има други заболявания на кучето, какво е състоянието на имунната му система. При по-младите екземпляри в 90% от случаите, болестта може да стихне и сама. При останалите 10, както и при повечето възрастни кучета, локалната демодекоза еволюира в генерализирана.
Това състояние се лекува много трудно и тази тежка форма, не винаги реагира на лечение. Тази болест категорично не трябва да се лекува от вас, независимо от лекарствата, с които разполагате. Лекар трябва да прегледа кучето, защото тежкото състояние може да е индикатор за заболяване на органите или дори тумор.
Другото, което трябва да знаете, че битката с демодекозата никога не е загубена преди да са преминали 6 месеца от началото на лечението на кучето. Друга особеност е, че когато кучето ви се излекува, лечението с препарати трябва да продължи още поне месец, защото е възможно наличието на рецидиви.
