BIGtheme.net http://bigtheme.net/ecommerce/opencart OpenCart Templates
Начало / Кучета / Дакел

Дакел

Любопитни факти за породата дакел

Никой не гледа така предано

Седемдесет и тригодишният немски етолог Хорст Щерн прави следното изявление: „В душата на дакела има толкова човещина, колкото в никоя друга кучешка душа. Той може да се прояви като дебелоглав, своенравен, закачлив, но само час след това отново е верен и привързан. Дакелът е именно „сложна“ личност – почти човешка! Когато за някоя пакост е наказан с очевидно пренебрежение, него го боли повече, отколкото, ако го натупат. На другия ден обаче, кучето може да „накаже“ стопанина си със същото пренебрежение, защото е злопаметно.“

Куче с характер

Официалното название на породата е дакс-хунд (куче за лов на язовци). В Австрия и Южна Германия го наричат дакел, а в Северна Германия – текел.
В древността, още по времето на египетските фараони, дакелоподобни кучета са използвани за пазачи. В лагерите на старите германски племена дакелите предупреждавали стопаните си, като вдигали много шум при честите нахлувания на римските войници. Днес в Германия тези „дребосъци“ си падат по бирариите, суджучетата и телевизията.

Грубокосмест

Късокраки кучета са отглеждани не само в древния Египет и Азия, но и в земите на ацтеките и инките. Прототипът на съвременния дакел се е появил в Германия преди около 250 години в резултат на кръстосване на ловни кучета за язовци с пинчери. Засиленият ловджийски нюх вероятно се дължи на пинчера.

Вижте още: Играчки за кучета

Историческо развитие

Названието на дадена порода много често се определя от дейността, която изпълнява кучето. Както споменах¬ме, дакелът се нарича още язовчар (даксхунд), дупкар, ямкар. Кучетата с къси крака виждаме изобразени на рисунки с ловна тематика много преди Средновековието. Външният вид на тези кучета обаче напомня само бегло екстериора на днешните дакели, а различията в космената покривка са резултат от постоянните кръстоски през вековете. Грубокосместият тип е резултат от кръстоска на дакела с шнауцер и денди даймънд териер. Дългокосместата разновидност се появява след кръстоска с вахтелхунд (куче за яребици) и спаньоли. Грубокосместият и дългокосместият тип дакели са по-тихи и по- резервирани към околната среда. Териерската кръв на грубокосместия дакел засилва неговия спортен темперамент. И двете разновидности се срещат и като дакели- джуджета, които днес се предпочитат по света.

За прародител на съвременния дакел се смята черно-червеният късокосмест дакел, създаден преди повече от 200г. По-късно чрез кръстосване е била постигната и характерната червена окраска. Двете цветни разновидности се срещат и до днес при дългокосместия дакел. Както споменахме, за да се подобри качеството на косменото покритие и твърдостта му, били правени кръстоски с различни породи териери и така се появил днешният грубокосмест дакел. Той се среща с различен цвят на косменото покритие – червено, червено-черно, с цвят на сухи листа. При всички типове космено покритие се среща, макар и рядко, кафява окраска.

Целенасоченото селекциониране на дакелите е започнало от средата на миналия век, когато са създадени първите селекционни клубове и е определен стандарта.

Дакелът е „ексцентрика“ между петте милиона кучета, отглеждани в Германия. В началото на века той е живял в ловните домове и в лесничействата край големите немски градове.

ДакелНационалният клуб на притежателите на дакели е един от най-старите в Германия. Той е регистриран през 1888г. и оттогава без прекъсване се занимава със селекция на чистокръвни кучета от тази порода и води племенна книга. Днес в Германия живеят над 350 000 дакела, но не всички са „ловджии“, каквото е истинското им предназначение. Немците казват: „За дакела ловът е върховно преживяване!“

В началото на нашия век в Германия вече започнало развъждането на различни по големина дакели. Освен нормалният (стандартен) дакел, след кръстоска с минипинчери се появили дакели-джуджета и съвсем дребните дакели-зайчета.

И днес се отглеждат дакели с трите вида космено покритие, като смесването им не се допуска. Дакели се отглеждат и в трите споменати големини – нормален (стандартен) дакел, дакел джудже и „заешки“ дакел. Разликата се определя от обиколката на гръдния кош.
В Европа вторият национален клуб на любителите на дакели е основан в Австрия през 1902 г.

Чешкият клуб е основан през 1937 година в Прага и днес има около 1500 членове. До 1944г. броят на представяните екземпляри се движел между 12 и 19. През 1949г. на националната изложба броят на дакелите бил вече 47, а първата породна изложба се състояла през 1956г. Днес на изложбите се показват по 850-900 мъжки и женски дакели, различни по големина и тип космено покритие.

Графиня Павла Кинска (1888-1953) притежавала много известната и преуспяваща в Европа ферма „Страдина“, която произвеждала изключително качествени екстериорни и работни индивиди.

Днес най-известна в Чехия е развъдната ферма „Стакато“, от която са излезли много грубокосмести дакели- шампиони.

Семейно куче

Шегаджиите твърдят, че дакелът е корем с опашка, която го управлява, за подпори коремът има четири пън¬чета, а отпред – една подхилваща се муцунка. Тези животни са веселяци – получовеци. Женските животни са прекрасни майки и предават това качество на семейната глутница. Малките дакелчета бързо научават правилата и се включват в детските занимания.

Благодарение на чара си, дакелът се е превърнал в любимо семейно куче. Грижите за него не са големи. Достатъчно е само ежедневното изчеткване с гъст гребен или четка. Още от момента, в който дакелчето стъпи вкъщи, трябва да започне неговото възпитание. Предварително семейството трябва да е наясно какво ще му бъде разрешено и какво – не, а също така се уточняват командите, които ще му се подават от всички. Кученцето трябва да бъде социализирано и стопанинът, който не е ловец, трябва да се съобрази с ловните инстинкти на четириногия си приятел и да му предложи някакви заместители. Много разпространени са различните видове кучешки спортове като аджилити, флайбол и др. С кучето можем да бягаме за здраве, да практикуваме туризъм или просто да си играем, а забавлението с фризби може да въодушеви изключително много дакела. Голяма радост за него е плуването и апортирането във вода.

Едно е ясно: дакелът не може да бъде третиран като играчка, той не понася грубото и пренебрежително отношение. Пътуването в кола за дакела не е проблем. Някои представители на породата дори са маниаци на тема возене.

Дакелът е идеалното куче за семейството, но всеки, който е имал възможност да го наблюдава по време на лов, е бил омагьосан и възхитен от смелостта и изключителната му сила и интелигентност, от способността му най-рационално да използва това, на което са го научили. Кучето е дребно, но в никакъв случай не е мързеливо декоративно животно. То е известно с упоритостта си при преследване на дивеча, но в домашни условия тази му черта се превръща често в своенравност.

Дакелът възприема човека не като водач на глутницата, а като свой партньор, на който е безпределно предан. Той е ловно куче, идеално за работа в дупки, където преследва лисици и язовци с удивителна упоритост. Също така с удоволствие работи по следа и е много добър при вдигането на дивеч от укритията му. Кучето много добре се справя с дивеча и през нощта.

ДакелПонеже породата е селекционирана за лов под земята – предимно на лисици и язовци – една от най-добре изразените черти на кучето е способността му самичко да се ориентира под земята. Тази самостоятелност е повод да се приписва на дакела известно твърдоглавие.
Понякога се твърди, че той е двуличен и че упорито се опитва да се налага. Но такива проблеми могат да се появят само при недобро възпитание и когато се чувства липсата на водача на „глутницата“. Истината е, че дакелът може да бъде възпитан като всяко друго куче, но трябва да бъде обучаван и трениран системно. При възрастните дакели се проявяват силно инстинктите за пазене, отбрана и лов. Затова те яростно бранят своя дом, автомобила на стопанина, членовете на семейството, уловената плячка, като често дори пазят „до последен дъх“. Дакелът не се респектира от по-едрите породи и е готов да се противопостави и на най-голямото куче.

Погрешно е мнението, че дакелът не се нуждае от много движение. За него е необходимо поне 2 часа движение дневно.
Дакелите са много интелигентни и ученолюбиви кучета. Благодарение на малките си размери, днес те са един от любимите компаньони.

Вижте също

Куче за тръсене на трюфел

Кучета за трюфели

Да предположим, че по някаква причина сте решили да се захванете с една доста доходоносна ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *