BIGtheme.net http://bigtheme.net/ecommerce/opencart OpenCart Templates
Начало / Любопитно / Произход на английски кокер шпаньол

Произход на английски кокер шпаньол

История и разпространение на английски кокер шпаньол

английски кокер шпаньолТова е една много разпространена порода, претендираща за древен произход, която винаги е „модерна“ по целия свят. Подвижното дългокосместо създание е английско ловно куче и според класификацията на Международната федерация по кинология се намира в VIII група, в секцията на „претърсвачите“. Английският кокер шпаньол е отличен преследвач по диря, със силно развито обоняние. Същевременно той е и много добър партньор от водата, Тези черти кокерът вероятно е наследил от своите предци – испанските ловни кучета. Симпатичният англичанин в течение на дългите години служба при човека се е превърнал в съучастник при много ловни подвизи, използван е с успех и при лов със соколи като отличен подгонвач на дивеча. Линията на английския кокер може да се проследи назад в литературата най-малко до XIV век, когато Джефри Чосър го споменава в своите „Кентърберийски разкази“.

В по-късни литературни източници се описва породата, като прави впечатление типичната окраска за кучето по това време – бяла на черни петна. При силното развитие на кинологията през XIX век, английските селекционери „наблегнали“ на точното определяне на екстериора на сънародника си и през 1893 година бил приет стандарта на английския кокер шпаньол. Породата се оформила в Уелс и Южна Англия, но с разширяване на „периметъра“ на разпространение се увеличило и разнообразието в оцветяването на косменото покритие – от едноцветно (кестеняво, златисточервено, сиво, черно) и двуцветно (бяло с черни или кафяви петна) до многоцветно. Днес не е желателно едноцветните екземпляри да имат бели петна, но на гърдите това се допуска.

Няколко са предположенията за произходи ни наименованието на породата. Интересно е мнението ни наследодатели, които смятат, че името „кокер“ идва от староанглийския израз „соск!“ (изплаши дивеча!). Други предполагат, че названието „кокер“ произлиза от английското название на глухаря (wood соск). Известно е, че английският кокер предпочитал да преследва именно тази тромава едра птица.

През 30-те години на нашия век английският кокер шпаньол е най-популярната порода на Острова, и с успех се разпространява и в САЩ, без да се притеснява от конкуренцията на американския кокер шпаньол. Той заслужил тази чест заради своята интелигентност, енергичност и жизненост. Ако изберете куче от тази порода за свой домашен любимец, трябва да имате предвид, че косменото покритие трябва редовно да се поддържа с четкане, ресане и по крайниците и ушите – да се подстригва при нужда.

Ако наистина искате да живеете в хармония с английския си кокер, трябва да се грижите и за дневния режим на кучето, да внимавате с храната и разходките, защото породата е склонна към затлъстяване. Английският кокер шпаньол е ловец, той има нужда от много движение и не е подходящо куче за хора, които не разполагат със свободно време. Към специалната дресировка на кокер шпаньола се преминава след навършване на втората година, когато той има вече изградени навици.

Не само по време на лов, а и при градски условия съществува голяма вероятност ушите на английския кокер шпаньол да се замърсяват често и да се стигне до ушни възпаления, затова ушите му редовно трябва да се почистват, а при съмнение за проблеми веднага да се потърси помощта на специалист.

Вижте също

Доктор Мила Бобадова a.k.a Козата Ани

Човек на 2011 г. с награда от публиката в ежегодната церемония на Българския хелзинкски комитет, ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *