Континентален шпаньол – папийон и фален
Тази порода съществува в два варианта, познати под различни имена. Кучетата с изправени уши се наричат папийон(пеперуда – от френски език), а разновидността с „клепнали“ уши е известна под названието фален.
Историята ни връща към XVI век и много специалисти считат породата за най-старата в Европа. Естествено, най-ранни сведения липсват и първите данни за тези малки спаьоли са едва от 1845 година. Предполага се, че испанските мореплаватели пренесли кучетата от Китай. „Дребосъците“ били приети с въпдушевление в дворците на френските и испанските благородници и изпълнявали ролята на „куче в скута“.
Исторически факт е, че по време на Великата френска революция кралица Мария Антоанета била съпроводена в последния си час до гилотината от своя малък шпаньол.
Вариантът на шпаньола с „щръкналите уши“ се появява в края на миналия век, след като бил селекциониран от белгийски и френски любители на породата. Едва през 1923 година, папийонът бил показан във Великобритания, а в САЩ породата била призната през 1935 година.
Малкият континентален шпаньол е интелигентно и приятелски настроено куче. То е издръжливо, независимо от крехкия си външен вид и изисква много движение и разходки. Държи се „собственически“ по отношение на хората, с които живее и проявява неприязнено отношение към несимпатични пришълци.
Името папийон(пеперуда) тази порода дължи на големите, богато окосмени уши, напомнящи крилата на насекомото. Интересно е, че заради дългата, окосмена, високопоставена и завита опашка тази разновидност в определен период е била наричана „катеричи шпаньол“.
Обикновено височината на тези шпаньоли се движи от 20 до 27см, но английските и американски селекционери са създали още по-дребни екземпляри. Малките континентални шпаньоли имат малки, нешироки и заоблени глави.
Ушите им са големи поставени назад и раздалечени, богато окосмени. Носът е черен, „заострен“ към върха. Кучето има образен челен склон. Очите са ниско поставени, обли и средноголеми. Те, както и края на клепчати, са тъмни на цвят. Не трябва да изглеждат „опулени“. Тялото на този шпаньол е по-дълго от височината при холката. Гърбът е равен, а гръдния кош е среднодълбок. Крайниците са успоредни, с фини кости. Предните са украсени със „знаменца“, а задните – с „крачоли“ от косми. Лапите са тесни и дълги(като заешките), със свити, добре оформени пръсти. Косменото покритие е дълго, „копринено“ и гладко, на места леко вълнисто. Оцветяването му често е бяло, с черни петна. Възможни са всякакви цветови нюанси, с изключение на цвят – „черен дроб“.
