Нуждаете ли се от порция остро ухапване — особено когато всичко изглежда толкова добре? Седите с малкия си космат приятел в скута, галите го, той се наслаждава на всяка секунда и изведнъж се превръща в брутален нападател. Ето как може да намалите вероятността това да се случи.
1. Не вземайте на ръце котката, когато и както ви хрумне. Дори да ви се иска да я гушнете в скута си и да я милвате докато гледате телевизия, не излагайте на риск своята безопасност и добрите си взаимоотношения с животното, ако то предпочита да остане в другата стая. Погалете го там, ако изобщо е в настроени за ласки и милувки. Уви! Не може да накарате котката да изпълни вашето желание, точно както и децата си.
2. Стандартният начин да се защитите от внезапно нападение по време на спокойните мигове е да разберете в кой момент на ласките или играта котката ви започва да недоволства, преди да изхвърчи гневно или невъздържано да ви нападне. В бъдеще спирайте малко преди този момент!
Ако на вашата котка са й достатъчни три минути галене и игра, преди да нападне или да издере пръсти¬те ви, спрете на втората минута. Ако пък обича да я погалите десетина пъти, на осмия вече спирайте.
Котешките ухапвания са по-опасни от кучешките
Не може да се каже, че устите на котките са по-нечисти от тези на кучетата, но е много по-вероятно мястото, ухапано от котка да се инфектира, защото зъбите й са тънки и наподобяват игли. Те сякаш инжектират бактериите под кожата, което увеличава до петдесет процента опасността от инфекции, докато на мястото, ухапано от куче, в повечето случаи остава открита рана, която кърви и така се прочиства.
Ако котката ви е ухапала дълбоко, незабавно потърсете съдействие от лекар.
3. Ако котката ви нападне или се спусне след вас, не бягайте. Ако пък играете с нея и тя се насочи към пръстите ви, не ги мърдайте. Движението привлича вниманието на котките и ги кара да атакуват мърдащите пръсти или глезените ви. Ето защо не правете резки движения – така я приканвате да продължи да играе. Застанете спокойно – в повечето случаи животното също спира „гоненицата“.
4. Това, че не се движите, не означава, че не бива да говорите. Кажете нещо, за да изразите неодобрението си. Често помага просто да извикате „не“ – така ще я накарате да спре или поне да се огледа, сякаш се пита „Какво, по дяволите, направих този път?“
