Бостън Териер Boston terrier
Ако някой реши да отглежда куче от тази порода, скоро ще установи, че намирането му никак не е лесно. В повечето случаи любителите на късите муцуни се насочват към малкия френски булдог, който е много по-разпространен. Двете породи доста си приличат, но „французинът“ е много по-достъпен. Бостън териерът е американска порода, носеща името на големия град, разположен на север от Ню Йорк В Европа кучетата са рядкост, но в САЩ те спадат към най-обичаните породи. През 20-те години този териер (наричан тогава American King) е най-отглежданото куче и тази позиция то запазва доста години. Днес тези славни времена са отминали, но американците са много горди със своето куче, въпреки че и неговите прародители са пристигнали в Америка в края на 19 век от Великобритания.
Външната прилика на бостън териера с английския бултериер, стафордширския бултериер и американския стафордшир териер не е така очевидна, но няма съмнение, че и неговите предци са английските кучета тип „Bull and Terrier“. Неговото развитие по-късно тръгнало обаче в друга посока. Доказано е, че Дж. Хингс от английския град Бирмингам е първият селекционер, кръстосвал „Bull and Terrier“ с английски бели териери. В резултат на това се получили потомства, които след време се озовали в Бостън, Масачузетс. Тогавашните кучета на външен вид има¬ли малко общо с днешните бостън териери. Те били средно високи и в окраската им преобладавал белия цвят. Кучета били ненадминати ловци на плъхове и отлични борци. Такива животни били желани от любителите на кървавите борби. През 70-те години на миналия век започнало целенасоченото развъждане на новата порода, типична за Бостън и околностите му. Все още най-търсеното качество била силата, но вече се обръщало внимание и на външния вид и в селекцията се включвали и други породи, най-често малкият френски булдог, чието влияние върху бостън териера е безспорно.
През 1878г. на първата изложба на кучета в Бостън новите териери били представени под общото име Bull Terriers. Единадесет години по-късно, на изложба бил определен вече раздел „Бултериери с кръгла глава и всякакви цветове“. Чак през 1891 г. било използвано вече името Boston Bull. През 1893г. почти стабилизираната порода била призната под името бостънски териер, а клубът станал член на American Kannel Club. Развитието продължавало и постепенно „бостънците“ все по-ясно се отличавали от бултериерите. Проблемите с уравновесяването на породата обаче били много и заедно с отлични екземпляри се появявали и нестандартни – с преобладаващ бял цвят, с неправилна форма на главата, без характерния къс нос. Нестабилността на породата се запазва и до днес. Въпреки перипетиите в селекцията на породата, кучето получило титлата „Крал на Америка“.
Бостънският териер е изключително подвижно и енергично куче. Веднага забелязва подозрителните неща около себе си. Не обича да лае, но когато е нужно се обажда и активно се намесва. Американците го смятат за много добър пазач, който се противопоставя, на какъвто и да е противник. Бостънският териер е смел, но не нападателен, самоуверен, но не твърдоглав. Възприемчив е и лесно се обучава. От една страна, той е неподкупен пазач и храбър войн, а от друга – притежател на чувствителна и крехка душа. Има нежно отношение към семейството и е отличен компаньон.
Бостънският териер е с компактно, средно голямо тяло, къса муцуна и къса опашка. Главата е с квадратна форма, ясно изразен стоп, раздалечени, кръгли и големи очи. Ушите са изправени и се купират така, че да придават на главата формата на „прилеп“. Крайниците му са силни, с малки и компактни лапи. Оцветяването на косменото покритие е на ивици от бели петна. Те трябва да са разпределени равномерно по цялото тяло – бяла муцуна, бяла пътечка на главата, врата и гърдите, частично или напълно бели предни крайници, а задните крайници са бели до половината на долната става.
