Силки териер Silky terrier
За разлика от останалите териери, той е роден компаньон и не е селекциониран за ловна дейност. Въпреки това, териерската кръв си казва думата и „силки“ с удоволствие ще се сбие при първа възможност. Иначе не би се помръднал, мързелувайки в някой ъгъл.
Кучето се е появило в Сидни, Австралия и често го наричат Сидни силки териер. То удивително прилича на йоркшир териера, защото в основата на породата са австралийски и йоркширски териери. Очакванията да се съчетаят добрите качества на тези породи се оправдали и новата порода била демонстрирана в Австралия през 1907 година, а във Великобритания – през 1930 година. В САЩ тези териери са признати като порода едва през 1959 година.
„Силки“ са интелигентни и жизнени кучета, идеални пазачи и компаньони за малки помещения.
Представителите на породата имат среднодълга клиновидна глава с плосък череп. Малките изправени уши са с форма на буква „V“. На официалните изложби се допускат само екземпляри с изправени уши, но техните „клепоухи“ събратя също се радват на огромната любов на по¬читателите.
Силки териерът има малки, кръгли очи с много тъмен цвят. Носът му е черен. Тялото е удължено и ниско, с прав гръб, леко заоблено в областта на ребрата. Крайниците са къси и прави, с фини кости. Задните са мускулести и силни. Лапите на „силки“ са малки, обли и затворени като котешките. Окосмяването е подобно на това при йоркшир териера, но е по-късо. На височина мъжките екземпляри достигат до 23см, а женските са по-ниски и дребни.
