Научете повече за болонезрите (Болонка)
По света това куче е разпространено и популярно с името болонезер или болонски бишон. В Полша почитателите му го наричат болончик, а в България – болонка. Породата е известна още от XII век и е била на особена почит сред придворните дами по времето на Ренесанса. До XVIII век болонезерът постоянно присъствал на тържествата и височайшите приеми на отбраното общество. Кучето живеело сред разкош в кралските покои – негови почитателки били мадам дьо Помпадур, руската императрица Екатерина III, кралицата на Австралия Мария Тереза.
Очевидно, е, че името на породата идва от италианския град Болоня, където тези кучета били много разпространени сред „хайлайфа“. Но древните корени на болонезера се губят в миналите векове и изследователите са затруднени при установяване на истината. Едни смятат, че кучето произхожда от остров Малта и по-късно е кръстосвано с дребни пудели, на което може би дължи своето къдраво, вълнисто покритие, с което впечатлява почитателите си. Други познавачи са на мнение, че кучето е внесено от моряци в Италия (Болоня) от Канарските острови, където е било местна порода. Сигурно е, че болонезерът „облагородяван“ в Италия, където придобил специфичните особености и привлекателен външен вид.
Характерни за тази порода са голямата чувствителност и интелигентност. Болонезерът е доста уравновесен характер и създава проблеми на стопаните си. Добрите екземпляри от тази порода са дребни, снежнобели на цвят, с неповторим екстериор. Косменото покритие е копринено и къдраво-вълнисто, с косми, напомнящи спиралата на тирбушон. Този тип косъм болонезерът може би дължи на „пуделската“ кръв у себе си. Но въпреки, че косменото покритие е дълго и вълнисто, а подкосмието е гъсто, грижите за кучето не изискват много средства и време и обикновено не притесняват стопаните. Необходимо е само ежедневно изчеткване и сресване на домашния любимец. Болонезерът не бива да се къпе често, действието на четката и гребена е достатъчно. Кучето е равномерно окосмено навсякъде, с изключение на муцуната. Както споменахме, косменото покритие е едноцветно бяло и дълго(допуска се и оттенък „слонова кост“). Космите не прилепват плътно към тялото на животното.
Болонезерът е много привързан към стопанина си, той е направо влюбен в него. Кучето е идеалния компаньон.
Очевидната голяма близост с кучетата от групата на бишоните навежда кинолозите на мисълта, че болонезерът, малтезерът и къдрави бишон, въпреки някои разлики, имат едни и същи прародители. Болонезерът е малко по-едър от малтезера и с по-квадратен формат на тялото. Той притежава и малко по-удължени крайници от малтезера. Групата на бишоните през Ренесанса е била много разпорстранена, на стари изображения се виждат и кучета, чийто външен вид напомня осанката на лъва. И наистина, до наши дни е достигала и една разновидност от „бишоните“ наречена „лъвско кученце“, която е класифицирана като порода на Международната федерация по кинология от 9 група, секция бишони, под номер 233.
Сред почитателите на болонезерите в някои източноевропейски страни е популярно названието „френска болонка“. Такава порода не съществува, сред специалистите няма съгласие по въпроса относно това понятие и се смята, че това е „народно“, най-общо назоваване на бишоните. Обикновено в тези случаи се имат предвид смесени екземпляри с височина 20-26 см, (колкото при малтезерите), косменото покритие също е меко и вълнисто, с гъст косъм. Кучетата са с малки, покрити с козина кръгли глави и къси, заострени муцунки. Очите са големи и кръгли, украсени с тъмен околоочен ръб(при малтезера клепачите са също с черен цвят). Среднодългата, окосмена опашка се носи наклонена встрани, над гърба. Понякога кучетата имат лека обратна захапка. В тези случаи вероятно става въпрос за някакви кръстоски с малтезери.
Съществуват и други „варианти“ на класическия болонезер. Стари исторически събития свързват Русия и Франция, откъдето постоянно били внасяни кучета от групата на бишоните. Руските благородници разменяли помежду си екземпляри от любимите си кучета и постепенно в Русия започнало т.нар. „вътрешно кръстосване“. В резултат на тази дейност се получили няколко промени в класическия външен вид на породата. Един от резултатите на тази селекция е т.нар. „цветна болонка“, популярна още по времето на Александър Пушкин.
Съчетанието от две думи „френска болонка“ не означава нищо – става дума за болонезер. Разпространеното понятие „малтийска болонка“, преведено би трябвало да означава „малтийски болонезер“, което също е погрешно.
И така „истинският болонезер“ е регистриран под номер 196 от Международната федерация по кинология. Малкото тегло му позволява да бъде „куче за скута“ – той тежи около 2,5 – 4,5 кг, като не бива да надхвърля тегло 5 кг. Височината на мъжките екземпляри е 27-30 см, а при женските достига 28 см.
