Общуване на кучето с други животни и човека
Обонянието, което при кучето е много силно развито, играе жизненоважна роля в осъществяване на връзката му с другите същества. Когато уринира на ъгъла на къщата или на дървото, то оставя секрети и следи, и по този начин изпраща съобщение до другите кучета. Ние все още не знаем как им действат тези сигнали. Засега се предполага, че когато драска по земята след уриниране или дефекция, потните жлези, които се намират върху стъпалото, отделят миризми, чието предназначение е да внушават респект на останалите животни.
Виждали сме многократно, че щом две кучета се срещнат , те установяват връзка чрез обонянието си. Най-напред, започва да се душат нос с нос, след това помирисват телата си, особено гениталните и аналните области. По този начин те се разпознават по специфичните си миризми. Кучетата усвояват това още от първите дни на живота си от своята майка. Обонянието е твърде важно и при поддържане на половите контакти, то им помага да се открият на много далечни разстояния.
Чрез обонянието кучетата поддържат връзки и с други животни особено по време на лов, когато се налага дивечът да бъде открит и да разпознаят неговия вид. Като правило кучето никога не безпокои котките и други дребни животни, които обитават дома, тъй като те отделят специфични миризми, по които то разбира, че живеят в същия дом.
Освен с обонянието си кучето осъществява и редица вокални връзки с животните и човека чрез различни по сила и характер звуци. Най-специфичният звуков сигнал – лаене, обикновено служи за предупреждение. Ако характерът и степента на заплахата не са точно установени, то започва да вие. Когато обаче са ясни, лаенето е сухо и късо. Щом едно животно започне да лае или да вие неутешимо, всичките му събратя в околността постепенно се присъединяват към него. Какво е точното значение на това съобщение, не е напълно ясно. Предполага се, че по време на тези концерти, които обикновено става привечер, между тях се установява някакъв по-особен контакт.
Виенето на кучето е свързано и с половите инстинкти. Така например, ако в размножителния период от женското животно бъде отделено мъжкото, то може продължително да вие, а женското да му отговаря с любезен тон. Когато живее на свобода и срещне свой съперник, за да не се издаде, то никога не лае. Ако обаче е сигурно, че е в безопасност и добре защитен от противника, то започва да лае, за да покаже това и да го уплаши.
Много показателно за психическото състояние на кучето и за това, което изразява с лаенето, е широката палитра на интонации. Обикновено, когато лае, то променя гласа, за да изрази чувствата си. Характерът на кучешкия лай отговаря на вида на съобщението, което се предава с него. Острото, отсечено лаене изразява както заплаха, така и предупреждение към друго куче, животно или човек да напуснат територията, в която са навлезли. С него кучето предупреждава и заплашва, но това все още не значи, че ще атакува. Всички знаем, че то лае много темпераментно, когато се завръща неговият собственик и му предстои разходка. Ловджийските кучета има специфичен лай за различните моменти от лова. Добрите стопани познават до съвършенство особеностите на вокалните сигнали на питомците си по време на лов, което ги улеснява извънредно много. Кучетата не само лаят и вия, но и хленчат, скимтят, джафкат, ръмжат и други. Всички тези звучи имат своето точно значение в поддържане на контактите им с другите живи същества. Когато малкото започне да джафка, неговата майка разбира веднага значението на този звук и се притичва на помощ. Обикновено щом едно от новородените хленчи и скимти, скоро всички от котилото започват да правят това. Трябва да се знае, че когато кученцето по-продължително време скимти, това означава, че то е гладно или не се чувства много добре.
Ръмженето често е свързано с опазването на територията. Кучето ръмжи, за да покаже своята неприязън към този, който е пристигнал. Това е последното мирно предупреждение, което то прави, и ако обектът не се съобрази, следва нападение.
Кучето изразява своето психическо състояние и чрез позата, която заема. Щом желае да изглежда агресивно, то застава по такъв начин, че да има вид на по-голямо, отколкото е в действителност. За тази цел силно повдига предната част на тялото, държи вдигната опашката си високо, разширява гръдния кош, ушите му са щръкнали, космите настръхнали и често зъбите му са оголени. Обратно на това, добре разположеното куче заема такава поза, при която да изглежда по-малко. При голяма радост често ляга на земята, повдига един от задните си крака и нерядко по-емоционалните изпускат няколко капки урина.
Много показателно за психическото състояние на кучето е положението на опашката. Нейното щастливо размахване е знак за поздрав, а прибирането й между краката означава страх и виновност. Боязливото плахо въртене на опашката показва покорност, смирение и загуба на доверие. Освен това с позата на цялото си тяло, кучето дава израз на своите намерения към другите кучета, животни и човека.
