Ши-Тцу (Лъвско куче, Shih Tzu)
Преди векове прародителите на това куче (в България може да се срещне и като Ши Цу) са живели в императорските палати на китайската династия Манджу.
Името „лъвско“ е произлязло вероятно от факта, че кучето има дълга, образуваща грива козина.
Произход на ши-тцу
Произходът на ши-тцу е забулен в плаща на вековните тайни, но ламаизмът (будистката тибетска религия) ни предлага все пак някои обяснения за създаването на породата. Една легенда разказва, че ламаиският бог на учените Маюсри бил съпровождан от кученце, което можело да се преобразява в лъв.
Китайските императори понякога получавали като подарък от тибетския Далай лама, свещеното куче лхаса апсо. Предполага се, че в Китай тези екзотични кучета са били кръстосвани с пекинските дворцови кученца и така е възникнала породата ши-тцу във вида, в който я познаваме и днес.
Верни на традициите си, китайците с нежелание се разделяли с екземпляри от тази рядка порода и затова тя била внесена в Англия и САЩ едва през тридесетте години на XX век. Ши-тцу обаче много бързо получили признание на изложбите на кучета. Миниатюрните кученца са игриви и темпераментни другари, но и бдителни пазачи.
Специфики при отглеждането на ши-тцу
Най-важното при отглеждането на тази порода е грижата за космената покривка. Тя е дълга, мека и гъста. Има здрава основа и може да бъде вълниста или права. Необходимо е ежедневно да се разресва, за да не се сплъсти на снопчета, които се разчесват много трудно и е истинско мъчени за кучето, и за стопанина.
Главата на ши-тцу е широка с къс, „ръбест“ нос. Муцуната е квадратна и къса, леко чипа, с отворени ноздри. Зъбите се затварят клещовидно или ножицовидно, но се допуска и леко обратна захапка. Очите са големи, поставени доста раздалечено. Обикновено са тъмни, а при кучетата с кехлибарена или пъстра окраска, могат да бъдат и по-светли.
За да се избегнат очните инфекции, обикновено дългата козина на челото се връзва високо на темето.
Ушите са дълги, увиснали и богато окосмени. На пръв поглед те се сливат с врата на кучето.
Тялото на ши-тцу е по-дълго от височината при холката. То има равен гръб, широк гръден кош и здрави лопатки, а крайниците са къси, мускулести и богато окосмени. Лапите са кръгли. Поради окосмяването между възглавничките и покриващата ги козина, изглежда по-големи отколкото са в действителност. Опашката е високо поставена, извита към гърба, с богато окосмяване, което образува нещо като перчем. По стандарт тя трябва да достига на дължина до главата.
Космената покривка може да бъде оцветена в най-различни нюанси. При пъстрите екземпляри е желателно да съществува бяло кичурче на челото, а опашката да бъде с бял край. Екземпляри с бели кичури са много ценени. Ши-тцу има богато окосмяване на темето и носа, което придава на кучето вид на хризантема.
Това изящно, екзотично куче е с максимална височина 26,7 см, а теглото му се движи в границите на 4,5-8,1 килограма
През тридесетте години англичаните започнали дооформянето на интересните кучета и така Великобритания става втора родина на безстрашните, горди ши-тцу. Породата е призната през 1940 година и е записана под номер 208 в стандартите на МФК.
