BIGtheme.net http://bigtheme.net/ecommerce/opencart OpenCart Templates
Начало / Кучета / Английски кокер шпаньол

Английски кокер шпаньол

Английски кокер шпаньол

английски кокер шпаньолАнглийският кокер шпаньол е средно голямо куче с приятни пропорции. Тялото е много здраво, силно и набито.] Вратът е мускулест, средно дълъг, с подчертана извивка, Главата също е средно голяма, с ясно изразен стоп, а муцуната е добре развита, с черна носна гъба и широки ноздри. Свободно висящите уши са поставени на височината на очите. Очите са тъмнокафяви (светъл цвят е недопустим), леко странично поставени, големи (неизпъкнали) и с интелигентно изражение. Челюстите на английския кокер са мощни, захапката е коректна, ножицовидна,

Подвижният, енергичен кокер е с развит, дълбок и тесен гръден кош със заоблени ребра, добре оформените плешки са полегати и плътно прилягат към тялото. Коремът е умерено стегнат. Предните крайници са добре развити, те са по-скоро къси, отколкото средно дълги и са силно окосмени откъм задната страна. Задните крайници са широко поставени, мускулести, с ясно изразени; ъгли. Предкитките на предните крайници са малко късички, същото се отнася и за ходилата на задните крайници. Закръглените лапи на английския кокер са средно големи и богато окосмени между пръстите. Крупата (задницата) на кучето е къса, широка и яка. Опашката на английския кокер шпаньол се купира, но това никак не и пречи да е в постоянно движение при работа, като създава впечатление за неуморимост. Тя е поставена почти наравно с линията на гърба и не се изправя над нея.

Височината на кучето при холката е 40-41 см за мъжкият екземпляри, а женските са високи 38-39см. Холката е добре развита, здравият гръб е с права линия, която към «шашката се спуска надолу. Английският кокер притежава гъсто и дълго космено покритие, по-богато по крайниците и по-късо по гърба и главата. Понякога то е прилепнало по към тялото и копринено гладко, в други случаи е по твърдо и чупливо. За недостатък на породата се смята и равния косъм или силното окосмяване по темето.

При английския кокер шпаньол не се приемат за нормални много плахия и много агресивния нрав. Тези недостатъци правят кучето непригодно за ловна работа, а по принцип английския кокер е лесно обучаем ловец. Когато кокер шпаньолът свикне да търси на правилна совалка“ пред ловеца, той трябва да се пусне да работи срещу вятъра, като внимателно се следи поведението му. Щом кучето започне да се задържа и да спира на определени места, махайки енергично с опашка, значи трябва да се внимава.

Ако стопанинът се занимава, както трябва, със своето куче, грижите не са малко. Често те са свързани с отстраняването на „мъртви“ косми, които никак не са малко в косменото покритие на кокера. Не трябва да се забравя чистотата на ушите и очите на това жизнерадостно животно, което за съжаление в голяма степен е загубило в градските условия ловната си страст. Английският кокер шпаньол се проявява много добре и при лова на водоплаващи птици. Дали кучето с желание влиза във водата се проверява лятно време, когато самото животно има желание да се бухне във водата. Кокерът трябва да плува добре, да не се стряска от крайбрежната растителност, за да изследва обстойно, плувайки, всички укрития на дивеча.

Как се подхожда при обучението за апортиране от водата? Хвърля се предмет в нея и кокера се изпраща да го донесе. Ако той действа с неохота, стопанинът трябва да влезе във водата и ласкаво да повика животното. Поставя са предмета в устата му и бързо се излиза от водата. Кучето ще последва човека. На брега предмета се взема от устата му и животното се поощрява с лакомство. Предметът се хвърля все по-далече, но така, че да се вижда от шпаньола.

Английският кокер шпаньол е интелигентно куче и с голям успех се състезава по системата „аджилити“. Движението на кучетата от тази порода при преследване на дивеча бързо преминава в галоп.

Интересен е фактът, че на основата на шпаньолите по-късно се създават дългокосместите птичари, работещи със стойка, наречени „сетери“. В обширен труд, публикуван през 1655 година, Дж. Маркъм описва новите породи като „едри шпаньоли, с вроден инстинкт за лов на яребици“.

Вижте също

Куче за тръсене на трюфел

Кучета за трюфели

Да предположим, че по някаква причина сте решили да се захванете с една доста доходоносна ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *